Зелена гълъбка

Зелени гълъбки (Russula virescens).

Russula virescens (Schaeff.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Зелена гълъбка.

По света Greencracked brittlegill, Green-cracking Russula (английски), Russule verdoyante, Palomet (френски), Grüngefelderter Täubling (немски), Сыроежка зеленоватая (руски).

Шапка До 15 cm широка и месеста, често неравномерно развита. Отначалото тя е полукълбо, после става плоска и сводообразна; в старите екземпляри тя става вдлъбната, с гладък, тъп и прав (понякога насечен) ръб и радиални ребра. Кожицата се отделя мъчно от месото, тя е винаги суха, нежна, сивозелена, синьозелена, понякога кафявозелена или жълтозелена. В по-късна възраст кожицата се разкъсва на многобройни неправилни парчета, които са по-жълтеникави и остават като петна и брадавици по шапката — това е отличителен белег на тази гъба.

Ламели Сравнително редки, широки до 10 mm, крехки, бели или бледо кремави, свободни от пънчето или слабо сраснали с него. При възрастните екземпляри и при нараняване придобиват ръждивокафяв оттенък.

Пънче Бяло, при застаряване с ръждивокафеникави петна, месесто, грубо; то е до 10 cm дълго и 2—З cm дебело, при основата малко надебелено; месото му е отначалото плътно, а после гъбесто, но е пълно.

Месо Има бял цвят; то е дебело, твърдо, но крехко и лесно се натрошава. Вкусът на зелната гълъбка е приятен, орехоподобен, сладникав, а миризмата е слаба.

Спори Бледокремави, с амилоидни орнаменти – от брадавичести до мрежовидни, елипсовидни, 6-8 х 5-6,5 μm.

Местообитание Тази гъба расте в широколистните гори, най-често на просветлени места под букове (Fagus) и дъбове (Quercus), а също в храсталаците покрай пътищата, в окрайнините и пр. Появява се през юни и расте до края на август; среща се по-често единично.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Вкусът на зелната гълъбка е приятен, орехоподобен, сладникав, а миризмата ѝ е слаба.

Сходни видове Българското име на тази гъба е подвеждащо, защото има и други видове гълъбки (Russula) които също притежават зеленикаво оцветяване на шапката. Сред тях са Russula aeruginea (Тревистозелена гълъбка), Russula heterophylla (Сиво-червена гълъбка), Russula cyanoxantha (Сиво-виолетова гълъбка), Russula parazurea и други. Кожицата на всички тези видове е гладка и не се нацепва като при Russula virescens. Теоретично би могла да се сбърка с Amanita phalloides (Зелена мухоморка), която има волва и пръстен на пънчето, гладка кожица на шапката и различна консистенция на месото.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Зелена гълъбка (Russula virescens).

Зелена гълъбка (Russula virescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

Зелена гълъбка (Russula virescens).

Зелена гълъбка (Russula virescens). Ламелите са бели до бледокремави.

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Зелени гълъбки (Russula virescens).

Млада Зелена гълъбка (Russula virescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зелени гълъбки (Russula virescens).

Зелени гълъбки (Russula virescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зелени гълъбки (Russula virescens).

Зелени гълъбки (Russula virescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Зелени гълъбки (Russula virescens).

Зелени гълъбки (Russula virescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Април, 2020 г.

Върни до горе

1 comment to Зелена гълъбка

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>