Russula virescens (Schaeff.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Зелена гълъбка.
По света Greencracked brittlegill, Green-cracking Russula (английски), Russule verdoyante, Palomet (френски), Grüngefelderter Täubling (немски), Сыроежка зеленоватая (руски).
Шапка До 15 cm широка и месеста, често неравномерно развита. Отначалото тя е полукълбо, после става плоска и сводообразна; в старите екземпляри тя става вдлъбната, с гладък, тъп и прав (понякога насечен) ръб и радиални ребра. Кожицата се отделя мъчно от месото, тя е винаги суха, нежна, сивозелена, синьозелена, понякога кафявозелена или жълтозелена. В по-късна възраст кожицата се разкъсва на многобройни неправилни парчета, които са по-жълтеникави и остават като петна и брадавици по шапката — това е отличителен белег на тази гъба.
Ламели Сравнително редки, широки до 10 mm, крехки, бели или бледо кремави, свободни от пънчето или слабо сраснали с него. При възрастните екземпляри и при нараняване придобиват ръждивокафяв оттенък.
Пънче Бяло, при застаряване с ръждивокафеникави петна, месесто, грубо; то е до 10 cm дълго и 2—З cm дебело, при основата малко надебелено; месото му е отначалото плътно, а после гъбесто, но е пълно.
Месо Има бял цвят; то е дебело, твърдо, но крехко и лесно се натрошава. Вкусът на зелната гълъбка е приятен, орехоподобен, сладникав, а миризмата е слаба.
Спори Бледокремави, с амилоидни орнаменти – от брадавичести до мрежовидни, елипсовидни, 6-8 х 5-6,5 μm.
Местообитание Тази гъба расте в широколистните гори, най-често на просветлени места под букове (Fagus) и дъбове (Quercus), а също в храсталаците покрай пътищата, в окрайнините и пр. Появява се през юни и расте до края на август; среща се по-често единично.
Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Вкусът на зелната гълъбка е приятен, орехоподобен, сладникав, а миризмата ѝ е слаба.
Сходни видове Българското име на тази гъба е подвеждащо, защото има и други видове гълъбки (Russula) които също притежават зеленикаво оцветяване на шапката. Сред тях са Russula aeruginea (Тревистозелена гълъбка), Russula heterophylla (Сиво-червена гълъбка), Russula cyanoxantha (Сиво-виолетова гълъбка), Russula parazurea и други. Кожицата на всички тези видове е гладка и не се нацепва като при Russula virescens. Теоретично би могла да се сбърка с Amanita phalloides (Зелена мухоморка), която има волва и пръстен на пънчето, гладка кожица на шапката и различна консистенция на месото.
Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 18 Април, 2020 г.
Правилното име трябва да бъде „СИНЬО-ЗЕЛЕНА“ гълъбка. Този цвят на гуглата, се вижда добре особено на първите две снимки.