Russula xerampelina (Schaeff.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Russula erythropus (Fr.) Pelt.

У нас Виненочервена гълъбка, Тъмночервена гълъбка.

По света Crab brittlegill (английски), Russule écrevisse (френски), Roter Herings-Täubling (немски), Сыроежка буреющая (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала, накрая плоска и вдлъбната в центъра. Виненочервена, пурпурночервена, яркочервена или виненокафеникава, по-тъмна в центъра понякога до почти черна. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е изправен, без бразди или слабо набразден при стари екземпляри. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало бледокремави, по-късно прогресивно жълто-охрени, покафеняващи бавно след нараняване. Умерено гъсти, частично прираснали и чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата. Бяло, но обагрено розово-червено или като шапката, поне в долната част на пънчето. Покафенява слабо след нараняване. Повърхността е плитко набраздена и суха. Височина до 7 cm.

Месо Бяло, покафенява бавно. Миризмата наподобява тази на херинга (или на сварени морски деликатеси според някои автори) и е слаба, но се засилва при стареене. Вкусът е приятен, нелютив. С разтвор на железен (II) сулфат, месото реагира с характерен зелен цвят.

Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 8-10 x 6.5-8 μm. Орнаментирани са с шипчета, малък брой от които са свързани помежду си с връзки.

Местообитание Иглолистни гори, като образува микориза с бор (Pinus), смърч (Picea) и ела (Abies). Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №2,5,7,8,9,10,12,13,18)

Сходни видове Russula xerampelina един от най-разпознаваемите видове гълъбки и популярен вид в класическите определители за гъби. Гъбата е годна за ядене и лесна за намиране. Особености като миризмата, покафеняването, липсата на лютивина, розовото пънче и реакцията с железен сулфат е комбинация от белези, които правят разпознаването на този вид по-сигурно от това на много други гълъбки. Всъщност, Russula xerampelina е най-яркият представител на цяла група гълъбки (тези принадлежащи към подсекция Xerampelinae, които някои автори неформално наричат „херинговите гълъбки“), които споделят споменатите белези, но растат в различни местообитания и имат разнообразни цветове на шапката. В някои издания R. xerampelina е представен в широк смисъл, обединяващ много от тези видове и дори техни вариетети.

Видът представен на тази страница е по описанието на Sarnari (2005). Цветът на шапката е ярък, наситен, виненочервен или пурпурночервен и расте в присъствието на иглолистни дървета. Ето някои от най-близките познати видове в подсекция Xerampelinae.

Russula favrei расте в смърчови гори (Picea) и има кафява шапка.

Russula clavipes има зеленикава до зеленикаво-кафява шапка и расте в иглолистни гори.

Russula graveolens от широколистните гори е с изключително разнообразни цветове на шапката.

Russula faginea расте в букови гори (Fagus) и има розово-кафеникаво-охрена шапка. Освен че са неравномерни, цветовете са и по-бледи.

В иглолистните гори растат някои нелютиви гълъбки, с подобно на R. xerampelina оцветяване на шапката. Russula olivacea (Червеностъблена гълъбка) понякога е оцветена червена. Познава се по тъмните ивици обикалящи шапката и се отличава от R. xerampelina по отсъствието на покафеняване и липсата на позеленяване с железен сулфат. Отсъствие на покафеняване и отрицателна реакция към железен сулфат показват и други нелютиви гълъбки, като Russula integra, Russula vinosa (Винена гълъбка) и Russula paludosa. От лютивите гълъбки, R. xerampelina не бива да се бърка с Russula badia, Russula queletii, Russula firmula, Russula torulosa, Russula sanguinaria (Кървавочервена гълъбка) и Russula rhodopus.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

29.7.2018	х. Алеко, Витоша	Под смърч	П. Неделев, В. Занев
18.9.2016	м. Овнарско, Рила	Смърчово-борова гора	П. Неделев, Д. Иванов

 

Последна редакция на pavel от 29 Юли, 2019 г.

Върни до горе