Sarcodon scabrosus (Fr.) P. Karst.
семейство Bankeraceae

синоним Hydnum scabrosum Fr.

У нас Няма име.

По света Bitter tooth (английски), Hydne à chair amère (френски), Gallen-Stacheling (немски), Ежовик шероховатый (руски).

Месо Белезникаво до бледоохрено. В основата на пънчето – сивкаво-синьо. Има горчив вкус и брашняна миризма. Под въздействие на калиева основа (KOH) слабо позеленява.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Известно е, че образува микориза с различни дървета като дъб (Quercus), бук (Fagus), кестен (Castanea), бор (Pinus) и смърч (Picea). Плододава поединично или на малки групи през лятото. Рядък вид.

*Сниманите плодни тела са намерени в гора от ела, смърч и бук в западни Родопи през август 2018 г.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Европейските видове Sarcodon наброяват над 15 вида и повечето от тях са изключително редки и слабо проучени гъби. С изключение единствено на Sarcodon imbricatus (Сърнена рогачка), който е добре познат вид на българските гъбари и се среща редовно в смърчовите гори, останалите видове имат разпокъсано разпространение върху континента. Характерно за много от тях е, че обитават стари, естествени гори с бедни, добре дренирани почви. Обичайно е намирането на повече от един вид Sarcodon на едно място, както и видове от близките родове Phellodon, Hydnellum, Bankera и Boletopsis. Не притежават комерсиална стойност и не се берат. Въпреки че много видове са включени в червени книги на страните, наблюдава се тенденция популациите да намаляват, което вероятно се дължи на унищожаване на техните специфични местообитания. Определени видове са обявени за изчезнали в някои западни страни.

У нас има данни за наличието на Sarcodon imbricatus, Sarcodon leucopus и показания Sarcodon scabrosus. S. scabrosus се разпознава по шапката с червеникаво-кафяв оттенък и образуването в центъра на повдигнати люспи. Важни белези са също вкусът и миризмата на месото, цветната реакция с калиева основа и оцветената основа на пънчето (видима най-добре при срез). Млади и неразвити плодни тела могат да се сбъркат със Sarcodon glaucopus, който обитава иглолистни гори и също има синкава основа на пънчето, но люспите по шапката остават прилепени и не се надигат нагоре.

Понеже S. scabrosus се открива в разнообразни местообитания, някои автори поддържат хипотезата, че може би представлява комплекс от отделни видове. Дълго време се приемаше, че S. imbricatus расте в асоциация с иглолистни дървета преди да се установи, че расте само със смърч, а находките от борови гори са съвсем сходен, но отделен вид – Sarcodon squamosus.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Октомври, 2022 г.

Върни до горе