Sarcosphaera coronaria (Jacq.) J. Schröt.
семейство Pezizaceae
синоними Sarcosphaera crassa (Santi) Pouzar, Sarcosphaera eximia (Durieu & Lév.) Maire, Peziza coronaria Jacq.
У нас Виолетова звезданка.
Плодно тяло Първоначално под формата на кълбо, лежащо полузаровено в почвата. По-късно, започвайки от най-горната си част, повърхността на кълбото се разпуква и придобива чашковидна форма, чийто ръб е накъсан на отделни стърчащи дялове с триъгълна форма. Външната повърхност е белезникава до кафява, гладка и често покрита с остатъци от почва. Вътрешната повърхност е бледо до интензивно розово-виолетова (наподобяваща аметист) и е гладка, но в сухо време може да се напука. Отсъства пънче. Размерът на отделните плодни тела варира и може да достигне до 15 cm в диаметър.
Месо Белезникаво до розово-виолетово, плътно и крехко, в по-сухо време жилаво. Без особени миризма и вкус.
Спори Издължено елипсовидни с притъпени краища, гладки. Всяка спора съдържа две мастни капки. Размери 13.5-18 х 7-8.5 μm.
Местообитание Гъбата се среща в иглолистни гори, например с бор (Pinus) и смърч (Picea), но също в широколистни гори според някои автори. Расте избирателно върху варовита почва. Плододава поединично или на групи през пролетта. В подходящи хабитати понякога се намира в изобилие.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар В книгата Нашите гъби (Източник: №1), гъбата е обявена за ядлива след термична обработка (изваряване и изхвърляне на водата). Други автори допълват, че гъбата е без особено качество и е отровна в сурово състояние. (Източници: №7,13,15)
Сходни видове Трудно може да се сбърка с други видове, поради разпукването на плодното тяло и цвета на вътрешната повърхност. Видове от род Peziza имат плодни тела с чашковидна форма от самото начало.
Sarcopeziza sicula има плодни тела с пурпурночервеникав цвят отвътре и отвън. Разпространен е в средиземноморския регион, където плододава върху почва на открити места. Не е намерен в България все още.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Leave a Reply