Strobilomyces strobilaceus (Scop.) Berk.
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Strobilomyces floccopus (Vahl) P. Karst.

У нас Шишарковидна манатарка, Горски старец.

По света Old man of the woods (английски), Bolet pomme de pin (английски), Gemeiner Strubbelkopfröhrling (английски), Шишкогриб хлопьеножковый (руски).

Плодните тела имат частично покривало, което скоро се разкъсва и оставя остатъци по ръба на шапката и нетраен памуковиден пръстен в горната част на пънчето.

Шапка До 10 cm в диаметър. Първоначално полукълбовидна, после се разширява до изпъкнала. Тъмносива с няколко бели полета, по-късно почти изцяло черна. Покрита с едри, черни, вълнести люспи. Ръбът е провесен.

Тръбички Белезникави, почервеняват при излагане на въздух. Порите първоначално са белезникави, по-късно стават сивкави до почти черни. При нараняване почервеняват и бързо след това почерняват.

Пънче Повече или по-малко цилиндрично или бухалковидно. С почти същите цветове като шапката, люспесто.

Месо Бяло, почти веднага почервенява при излагане на въздух. По-късно се променя до сиво-виолетово, сиво или почти черно.

Спори Спорите са почти кълбовидни, с ясна мрежеста орнаментация. Размерите са 8.5–14.5 × 7–11 μm.

Местообитание Широколистни и смесени гори. Образува микориза с бук (Fagus), дъбове (Quercus) и кестен (Castanea). Широко разпространен вид в цяла Европа, но рядък. Добавен в червените списъци на много страни, включително и на България.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Статия с допълнителна информация за вида в България: Strobilomyces strobilaceus (Scop. :Fr) Berk. in Bulgaria, B. Assyov, D. Y. Stoykov, S. O. Nikolova, Trakia Journal of Sciences, Vol. 9, No 1, 2011.

Коментар на manatarka.org Според някои автори гъбата е ядлива, (Източници: №5,7), но има и други, според които е неядлива. (Източник: №9).

Плододава през лятото и есента. Видът е сравнително рядък и се среща най-често в стари широколистни гори в планините.

Сходни видове Трудно може да се сбърка с други манатаркови видове, поради тъмните цветове и наличието на едри люспи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе