Strobiloscypha cupressina B. Perić & Pfister
семейство Strobiloscyphaceae

У нас Няма име.

Плодно тяло (апотеций) 1–5 mm в диаметър. Приседнало, първоначално полусферично, след това се разширява до дисковидно. Химениумът, докато е млад, има светломаслиненозелен или сивкав оттенък, по-късно става жълт. Външната повърхност има много фини кафяви гранули, които ѝ придават кафеникав цвят. Ръбът като цяло е по-високо издигнат от химениума и често е вълнообразен.

Спори Спорите са моносериатни, широко елипсовидни, често леко вретеновидни, гладки и безцветни, с размери 16 -18 х 10-12 μm.

Местообитание Расте на групи или поединично по опадали клонки и шишарки на кипарис (Cupressus). Плододава през зима и ранна пролет.

Статия за откриването на вида в България: M. Slavova, B. Assyov, G. Martínez (2021). Raros е interesantes ascomicetos cupresícolas de Bulgaria, Grecia y España. Yesca, 33: 144-157

Сходни видове На терен може лесно да се обърка с Chaetothiersia cupressicola, тъй като двата вида споделят едно и също местообитание и имат жълт химениум и тъмни косми по външната повърхност. Макроскопските разлики се състоят в това, че плодните тела на Strobiloscypha cupressina са по-малки (до 5–6 mm в диаметър) и с помощта на лупа се забелязва, че C. cupressicola има външна повърхност със същия цвят като химениума, а власинките са концентрирани по ръба на апотеция, докато S. cupressina има издигнат ръб и добре диференцирана външна повърхност с тъмнокафяв цвят, поради факта че има много фини кафяви гранули и обилни хифи от базален томентум. C. cupressicola и S. cupressina имат спори със сходен размер и форма, но първият вид има спори с две големи мастни капки разположени в центъра, докато спорите на S. cupressina имат множество дребни капчици разположени в полюсите на спорите.

Източници:

• The genus Strobiloscypha: a new species and an unresolved phylogenetic placement, B. Perić, K. F. LoBuglio, D. H. Pfister, Mycologia Montenegrina, 16, 2013;
• Exploring the European Trichophaea-like discomycetes (Pezizales) using morphological, ecological and molecular data, N. Van Vooren, F. J. Valencia, M. Carbone, U. Lindemann, M. Vega, F. Valade, Ascomycete.org, 13(1), 2021.

Текста подготви М. Славова.

Коментар на manatarka.org Миниатюрна гъба с неизвестна ядливост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Септември, 2022 г.

Върни до горе