Stropharia aeruginosa (Curtis) Quél.
семейство Strophariaceae
У нас Зелена меднянка.
По света Verdigris agaric (английски), Strophaire vert-de-gris (френски), Grünspanträuschling (немски), Строфария сине-зеленая (руски).
Шапка С диаметър до 7 cm. Отначало полукълбовидна до камбановидна, по-късно почти плоска и с разлято връхче в средата. При младите плодни тела е много лигава (слизеста). Първоначално е ярко синьо-зелена – поради цвета на слизестата течност (глутен), който напълно я покрива. По ръба на шапката в глутена плават множество бели люспици – остатъци от частичното покривало. След избледняване на глутена, или отмиването му, цветът става охрено-жълт, понякога частично, но най-вече в центъра.
Пластинки (ламели) Отначало са бели до бледорозови, след това сиво-кафеникави с виолетов оттенък, често ръбовете на ламелите са бели (като заскрежени).
Пънче Дълго 4–10 cm, равномерно дебело. Над пръстена е гладко. Под пръстена е белезникаво до синьо-зелено, покрито обилно с бели парцалчета (люспици). Обикновено пънчето завършва с кореновидни израстъци (ризоиди).
Пръстен Добре оформен, влакнесто-мембранозен, крехък. При старите плодни тела се наблюдава само едва забележим остатък от пръстена.
Месо Бяло, но зеленикаво-синьо към основата на пънчето. Без специфична миризма.
Спори Елипсовидни, с размери 7–10 x 5 μm. Цветът на споровия прах е кафеникаво-виолетов.
Местообитание Среща се в гори, окрайнини на гори, паркове, върху гниещи растителни останки или покрити с почва гниещи клонки. Намира се сравнително често, от края на пролетта до късна есен.
Годност за ядене Негодна. Някои считат гъбата за отровна. (Източници: №5,7,8,9,10)
Сходни видове Трудно се различава от Stropharia caerulea, друг вид със зелена шапка. При този вид пръстенът е слабо оформен, а ламелите са по-кафеникави и нямат светъл ръб.
Текста подготви Александър Грозданов.
Последна редакция на pavel от 21 Септември, 2020 г.
Leave a Reply