Suillus lakei (Murrill) A.H. Sm. & Thiers
семейство Suillaceae

синоним Boletinus lakei (Murrill) Singer

У нас Американска масловка.

По света Western painted Suillus, Lake’s bolete, Matte Jack (английски), Douglasien-Röhrling (немски).

Плодно тяло С частично покривало, което се разкъсва скоро и оставя пръстен в горната част на пънчето.

Шапка До 10 cm в диаметър. Ръждива до бледокафява, с дребни прилепнали люспи, обикновено суха и по-рядко лепкава.

Тръбички Плитки, низбягващи. Мръсножълти до ръждиво-жълтеникави. Порите са широки, ъгловати, със същите цветове и потъмняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в долната част. Сламеножълто или жълтеникаво, потъмнява в долната част. Под нивото на тръбичките с ясен пръстен.

Месо Плътно. Жълтеникаво до жълтеникаво-бяло и някак си зеленикаво в пънчето. Почти не се променя при излагане на въздух или понякога почервенява в шапката или слабо посинява в пънчето. Няма особени миризма и вкус.

Спори С размери 9–12 × 3.5–5 μm.

Местообитание Плантации на дугласка ела (Pseudotsuga), с която гъбата е стриктно микоризна. Гъбата е северноамерикански вид, привнесена успоредно с микоризния си домакин. В Европа тя е открита в България, Босна и Херцеговина, Унгария, Словакия, Чехия, Италия (включително Сицилия), Германия, Дания и Обединеното Кралство.

Сходни видове Въпреки че объркването на вида е малко вероятно, сравнете с Boletinus cavipes – вид с кухо пънче и месо с непроменящ се цвят, който расте с лиственица (Larix).

В Северна Америка има още няколко вида Suillus, които растат с дугласка ела (Suillus caerulescens A.H. Sm. & Thiers, Suillus ponderosus A.H. Sm. & Thiers). Те не са намерени в Европа до сега.

Някои европейски автори (например Watling & Hills 2005) предпочитат да използват името Suillus amabilis (Peck) Singer. В литературата съществуват множество дискусии по отношение на това дали S. lakei и S. amabilis трябва да се смятат за идентични.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Северноамерикански автори считат тази гъба за ядлива. (Източници: Mykoweb.com, Coloradomushrooms.com)

Плододава на групи през есента (IX-XI). У нас се среща сравнително рядко, единствено в гори с присъствие на дугласка ела. Намерени са находища в западна Стара планина (Софийска планина и Мала планина) и Огражден.

Статии с допълнителна информация:

• First records of mushroom species for Bulgaria, B. Assyov, G. Stoichev & R. Vassilev, Mycologia Balcanica 3, 2006
• New records of some rare and noteworthy larger fungi from Bulgaria, B. Assyov, D. Stoykov & S. Nikolova, Trakia Journal of Sciences, Vol. 8, No 4, 2010
• New records of seven rare and noteworthy basidiomycetes from Bulgaria, R. Alexov, D. Vassilev, P. Nedelev & I. Traikov, Trakia Journal of Sciences, Vol. 10, No 2, 2012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Август, 2023 г.

Върни до горе