Tricholoma bonii Basso & Candusso
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

*Видът е кръстен на френския миколог Марсел Бон.

У нас Няма име.

По света Tricholome dédié à Marcel Bon (френски).

*Описанието е базирано върху плодни тела събрани от А. Грозданов от находище в планината Голо бърдо през 2017 и 2019 г.

Шапка Дълго време конусовидна, накрая почти плоска с връхче в центъра. Чисто бяла, но някои екземпляри имат кремавожълт център. Повърхността е гладка до финовлакнеста и суха. Ръбът е слабо подвит в началото и скоро се изправя. Показва склонност да се нацепва радиално. Диаметър до 5 cm.

Ламели Прираснали със зъбче, белезникави. Умерено гъсти.

Пънче Цилиндрично. Белезникаво до кремаво. Повърхността е гладка или финовлакнеста и суха. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, не променя цвета си. Тънко и плътно, по-късно с кухина в пънчето. Без особена миризма или вкус.

Спори Споровият прах е бял. Спорите са елипсовидни с размери 5.3-7.1 x 3.8-4.9, средно 6.3 x 4.2 с Q=1.5.

Местообитание Изкуствена гора от черен бор (Pinus nigra). Плододава на групи през есента.

Коментар Слабо позната гъба с неизвестна ядливост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сходни видове Tricholoma bonii е описан за първи път от Basso & Candusso в Италия през 1997 г. като вид близък до Tricholoma terreum (Обикновена есенна гъба) с бяла до леко сивееща шапка, без миризма, без пожълтяване по наранените части и с елипсовидни спори. Авторите изобразяват местообитанието като пътека минаваща през влажна зона в гора със смесица от най-различни иглолистни и широколистни дървета (лиственица, смърч, бял и черен бор, бяла ела, габър, леска, глог, явор и други), при което точният микоризен партньор няма как да се посочи.

Heilmann-Clausen и сътрудници провеждат филогенетично изследване на Tricholoma в северна Европа през 2017 г. при което секвенират оригиналния типов материал на T. bonii на Basso & Candusso. Те потвърждават независимостта на вида и близостта му до T. terreum и също откриват, че колекции с изцяло сивкави шапки показват пълно съвпадение с типа. Според тях типовия материал на Basso & Candusso изглежда представлява албиносна форма на вида. Посочват подобен феномен с изцяло бели плодни тела и при T. terreum.

По-късно, през 2018 г., Şen и сътрудници показват други две находки от Турция с тъмносиви филцово-люспести шапки и ламели с черни петънца, чиито секвенции показват съвпадение със секвенции на T. bonii от типа в Италия и от колекция от Дания на Heilmann-Clausen. Изводът е, че плодните тела на T. bonii не са винаги чисто бели, а могат да са сиви като другите видове в същата група.

В така създадената ситуация различаването на T. bonii от T. terreum е практически трудно. Размерът и формата на спорите, ако се съди по данните посочени от различни автори, варират в твърде широки граници и не е ясно доколко са полезни в определянето. Basso & Candusso в оригиналното описание на T. bonii описват елипсовидни спори с размери 6-7 x 4-4.5 μm. Нещо повече, те посочват разлика в микроскопичната структура на пилеипелиса при двата вида, като при T. terreum се вижда високо диференциран пилеипелис със слой от хифи с цилиндрични клетки изграден върху слой от хифи с по-къси, кълбовидни клетки, а при T. bonii не се вижда съществена диференциация между съставящите клетки. Този белег е познат като белега на Josserand и за T. terreum е положителен, а за T. bonii и други сиви трихоломи е отрицателен.

Tricholoma triste има тъмносива шапка с дебел филцов ръб при младите шапки и пънче с тъмносиви влакна. При този вид белегът на Josserand е отрицателен. Расте в иглолистни и широколистни гори.

Tricholoma scalpturatum, Tricholoma argyraceum и Tricholoma inocybeoides имат брашняна миризма.

Източници

• Osservazioni su alcuni tricolomi bianchi: Tricholoma bonii nov. sp., M. T. Basso & M. Candusso, Documents Mycologiques, Tome 27, Fascicule №107, 1997
• I Tricolomi, seconda edizione, Roberto Galli, 2003, Edinatura
• Taxonomy of Tricholoma in northern Europe based on ITS sequence data and morphological characters, J. Heilmann-Clausen, M. Christensen, T.G. Frøslev & R. Kjøller, Persoonia, 2017
• Tricholoma bonii, A New Record for Turkish Mycota and Notes on its Taxonomic Status Based on Morphological and Molecular Evidence, İ. Şen, H. Alli, B. Çöl, Turkish Journal of Life Sciences, 2018

 

Текста подготви П. Неделев.

Последна редакция на pavel от 1 Май, 2020 г.

Върни до горе