Tricholoma columbetta (Fr.) P. Kumm.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)
У нас Бяла копринена гъба.
По света Blue spot knight (английски), Tricholome colombette (френски), Seidiger Ritterling (немски), Рядовка голубиная (руски).
Шапка Отначало широко звънчевидна или изпъкнала, накрая плоска с ниска, широка гърбица в центъра. Чисто бяла или с бледоохрено петно в центъра. При застаряване понякога с розови петънца. Повърхността е гладка и копринено лъскава. Ръбът е ненабразден и слабо подвит в началото, но по-късно се изправя и накрая се обръща нагоре. Диаметър до 12 cm.
Ламели Бели, по-късно кремави. Прираснали със зъбче, сравнително дебели и умерено гъсти.
Пънче Цилиндрично, бухалковидно или разширено в основата. Бяло, често (но не винаги) със синьо-зелено петно в основата. Гладко до влакнесто. Височина до 10 cm.
Месо Бяло, дебело и плътно. Миризмата е слаба и приятна, брашняна или подобна на прясно изпечен хляб. Вкусът е приятен.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 5-6.5 x 3.6-4.5 μm.
Местообитание Широколистни гори, особено с бук (Fagus). Вероятно предпочита силикатна почва. Плододава поединично или на групи в края на лятото и през есента. Не е често срещан вид.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №5,6,7,9,10,13,18,22) Тъй като е слабо позната и лесно може да се обърка от неопитни гъбари с куп други гъби не се препоръчва.
Сходни видове Tricholoma columbetta е една не често срещана есенна гъба (Tricholoma), която може би остава незабелязана поради приликата с множество други бели гъби, някои от които потенциално опасни.
На терен може да се познае, че принадлежи в род Tricholoma по прирасналите със зъбче ламели. Различаването от други бели Tricholoma обаче трябва да се извършва внимателно. Tricholoma album и Tricholoma stiparophyllum имат слаба неприятна миризма и нагарчат на вкус. Tricholoma lascivum има бяла до бежово-кафеникава шапка и натрапчива сладникава миризма. Tricholoma sulphurescens показва склонност да пожълтява и покафенява по всички повърхности. Горчивата есенна гъба (Tricholoma acerbum) има шапка с дебел и дълго време подвит ръб и горчиво месо. Tricholoma bonii има по-тънкомесести плодни тела. Много светли екземпляри на Саждивата гъба (Tricholoma portentosum) също могат да се възприемат за T. columbetta, но те се намират в иглолистни гори. Когато се сравнява с тези и други видове Tricholoma, трябва да се има предвид, че T. columbetta има почти изцяло бяло плодно тяло, дебело месо, приятна, слаба миризма и приятен вкус. Нито един от изброените видове по-горе не показва синьо-зелено оцветяване в основата на пънчето.
Отровната сливовка (Entoloma sinuatum) е друга едра, бяла и копринено лъскава гъба. Има изразена брашняна миризма, отначало жълти, по-късно жълто-розови ламели и розов споров прашец.
Бяла кичурка (Lyophyllum connatum) има чисто бели плодни тела и типично расте на туфи.
Едра орешарка (Infundibulicybe geotropa), Есенна миризливка (Clitocybe nebularis) и други орешарки имат прираснали или низбягващи ламели.
В род Leucopaxillus видове като Трицветен леукопаксилус (Leucopaxillus tricolor), Leucopaxillus cutefractus, Сапунка (Leucopaxillus lepistoides), както и наскоро отделеният вид Pogonoloma macrocephalum, също трябва да се сравнят.
Разбира се, не бива да се забравя рискът да се обърка с Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa), Бялата мухоморка (Amanita verna) и други мухоморки с бял цвят ако пънчетата се режат с нож и не се отчита присъствието на волва.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 2 Февруари, 2022 г.
Leave a Reply