Tricholoma scalpturatum (Fr.) Quél.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)
синоним Tricholoma argyraceum sensu auct. mult.
У нас Няма име.
По света Yellowing knight (английски), Tricholome jaunissant (френски), Gilbender Erd-Ritterling (немски), Рядовка серебристая (руски).
Шапка Отначало полукълбовидна или камбанковидна, по-късно изпъкнала, накрая плоска с ниска гърбица в центъра. Сиво-кафява до почти бяла, покрита с множество прилепнали тъмни власинки, разположени на по-светъл фон. Власинките понякога са слепени образувайки ситни люспи. Повърхността е суха. Ръбът e влакнест, отначало слабо подвит, по-късно изправен и често има вълнообразен ход. Диаметър до 6 cm. При неразвитите гъби, между ръба на шапката и пънчето се виждат белезникави нишки, които после изчезват.
Ламели Бели, на места пожълтяват, особено при застаряване, засушаване или след нараняване. Прираснали със зъбче, не много гъсти, неравномерно високи и сравнително крехки.
Пънче Цилиндричнно. Бяло, белезникаво или сивкаво и лъскаво. Повърхността е гладка. Височина до 6 cm.
Месо Бяло, при застаряване пожълтява. Тънко и крехко. Миризмата и вкусът са брашнести.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 5-6 x 2.5-3.5 μm.
Местообитание Широколистни и иглолистни гори, както и паркове и градини. Образува микориза с разнообразни дървесни видове. Плододава поединично или на групи най-вече през есента, но е възможно да се открие инцидентно през пролетта и началото на лятото. Широко разпространен вид.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №5,9,10) Не се препоръчва тъй като може да се сбърка лесно с други видове гъби.
Сходни видове Tricholoma scalpturatum наподобява други видове есенни гъби (род Tricholoma). Основните белези по които се разпознава са окраската на шапката, пожълтяването на ламелите и брашнестите миризма и вкус. Количеството на тъмни власинки по шапката варира и съответно се срещат екземпляри с по-светли и по-тъмни шапки, а понякога и такива, които изглеждат люспести и приличат на видове като Tricholoma pardinum и Tricholoma atrosquamosum описани по-долу. Отделно, трябва да се има предвид, че степента на пожълтяване също варира при отделни находки на T. scalpturatum. Някои екземпляри имат яркожълти петна още при намирането, докато при други този ефект се проявява след нараняване и дълъг престой.
T. pardinum (Тигрова гъба) има по-едро плодно тяло с подчертано люспеста шапка и дебело, бухалковидно пънче. Има брашнеста миризма, но не пожълтява.
T. atrosquamosum (Тъмнолюспеста есенна гъба) има подчертано люспеста сиво-черна шапка, ламели с тъмен ръб и различна миризма.
Обикновената есенна гъба (Tricholoma terreum) расте под борове (Pinus) и има сива, влакнеста шапка и бели ламели, които не пожълтяват. Миризмата е слаба и неопределена, но никога брашнеста.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 22 Ноември, 2024 г.
Leave a Reply