Tricholoma sejunctum (Sowerby) Quél.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

У нас Няма име.

По света Deceiving knight (английски), Tricholome disjoint (френски), Grüngelber Ritterling (немски), Рядовка отличающаяся (руски).

Шапка В началото – конусообразно изпъкнала, после – разперена, с широка гърбица в центъра. Цветът на шапката е мръсножълт, зеленикаво-жълт до сиво-зеленикав (подобен на плодовете на маслината), обикновено доста по-тъмен в центъра; с добре видими, фини, радиално разположени, в известна степен преплетени, тъмнокафяви до почти черни нишки. Кожицата е лъскава и лепкава при наличие на повече въздушна влага.  До 10 cm в диаметър.

Ламели Бели до светлокремави; при зрелите плодни тела – с жълти оттенъци най-вече близо до ръба на шапката. Широки, умерено гъсти, с множество къси ламели (ламелули) между тях. Ламелите са ясно отделени от пънчето чрез широко зъбче.

Пънче Цилиндрично. Белезникаво или с жълтеникави оттенъци. Повърхността е гладка и суха; финовлакнеста. С дължина до 8 cm и диаметър 1-3 cm.

Месо Плътно, твърдо, в шапката и пънчето е бяло, не променя цвета си след срязване. Мирис – на брашно, трудно доловим, вкус – на (граниво) брашно, неприятен, понякога с горчив привкус.

Спори Цветът на споровия отпечатък е бял.

Местообитание В широколистни гори и по-рядко в иглолистни гори. Типично се среща под дъб (Quercus) върху варовикова почва. Плододава на групи през есента.

При търсене в специализираната литература читателят може да срещне различно тълкуване на вида Tricholoma sejunctum, в зависимост от местообитанието на находката.  Според J. Breitenbach & F. Kränzlin (във Fungi of Switzerland, том 3, 1991): “цяла серия от форми и вариетети е включена под името Tricholoma sejunctum: vars. coniferarum, fagetorum, squamuliferum, и др. Те трудно могат да бъдат разграничени по микроскопични белези, а макроскопски се различават главно по цвета или екологията“.

Според M. E. Noordeloos & M.Christensen (във Flora Agaricina Neerlandica, том 4, стр. 107-148 (1999) описаният от Sowerby (1799) вид се среща типично под дъб (Quercus) и бук (Fagus) върху глинести и глинесто-песъчливи варовикови почви. Находките в борови гори (Pinus), върху бедни на хранителни вещества, кисели пясъчливи почви, следва да бъда отнесени към вида Tricholoma arvernense, описан от M.Bon (1976), който е рядко срещан в Европа, но твърде често в скандинавските страни. Moser (1978) усложнява нещата, като предлага преименуване на T. sejunctum според Sowerby в Tricholoma viridilutescens, което изглежда не се възприема от повечето миколози.

Коментар Заради горчивината на месото и съмнения за токсичност е посочена като неядлива (Източници: 5, 7, 18).

Сходни видове В гората Tricholoma sejunctum се разпознава сравнително лесно по маслинено зеленикаво-жълтата шапка с добре видими, втъкани в нея, кафяво-черни нишки.

Възможни са обърквания със следните гъби: Лимонката (Tricholoma equestre) има също жълтеникава шапка, но пластинките са лимоново-жълти още при най-младите плодни тела. Шапката на Саждивата гъба (Tricholoma portentosum) е също с фини, радиално разположени тъмни влакна, но цветът й е светло-сив до сиво-черен с виолетови оттенъци. Сярножълтата есенна гъба (Tricholoma sulphureum) е с по-малки размери, със сярножълт цвят и жълтеещо месо с особена химическа миризма, която напомня за светилен газ.

Неопитни гъбари могат да сбъркат Tricholoma sejunctum със смъртоносно отровната зелена мухоморка (Amanita phalloides), която също има зеленикава шапка с радиално разположени влакна, но мухоморката може да бъде разпозната по пръстена на пънчето и наличието на волва.

Текста подготви А. Грозданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Януари, 2021 г.

Върни до горе