Tricholoma terreum (Schaeff.) P. Kumm.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

У нас Обикновена есенна гъба, Землиста гъба, Миша гъба.

*В някои книги тази гъба е представена с името Саждива гъба. Името се използва също за Tricholoma portentosum.

По света Grey knight (английски), Tricholome couleur de souris (френски), Gemeine Erd-Ritterling (немски), Рядовка землистая (руски).

Шапка До 7 cm в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с малко, изпъкнало връхче, светло сива до тъмно сива. Повърхността е влакнеста и мъхеста. Ръбът е вълновиден, понякога насечен.

Ламели Прираснали със зъбче, белезникави до сиви при остарели гъби. Не особено гъсти.

Пънче До 8 cm, бяло до сивкаво при по стари гъби, гладко или финовлакнесто. Първоначално плътно, по-късно с кухини, трошливо.

Месо Бяло до белезникаво, ронливо. Не променя цвета си. Няма особена миризма. Вкусът е недоловим.

Спори Споровият прах е бял.

Местообитание Среща се в иглолистни гори, предимно с бор (Pinus), през есента (IX-XI) и рядко през пролетта (IV). Плододава на групи.

Коментар Доскоро се смяташе за ядлива гъба (Източници: №1,2,5,6,7,9,10), но според последни проучвания съдържа опасни токсини, които се акумулират в организма. Не се препоръчва да се бере поради тази причина, макар да не са известни случаи на отравяне с нея.

Сходни видове Важни белези за определяне на Обикновената есенна гъба са малкият размер, сивата влакнесто-мъхеста шапка с ниска гърбица, белезникавите ламели (без тъмни петънца), бялото, гладко пънче, липсата на особени миризма и вкус и асоциацията с борове. Описани са няколко близки вида, които се различават трудно без разглеждане на плодното тяло под микроскоп. Това са Tricholoma gausapatum и Tricholoma myomyces. Не всички автори признават тези видове за отделни от T. terreum.

Tricholoma cingulatum се различава лесно поради наличието на зона наподобяваща пръстен върху пънчето. Расте в близост до върби (Salix) или брези (Betula).

Tricholoma scalpturatum също има подобна шапка. Има изразена брашняна миризма, жълтеещи ламели и расте както в иглолистни, така и в широколистни гори.

Важно е да се отбележи и възможността да се сбърка с някои отровни видове Tricholoma. Тигровата гъба (Tricholoma pardinum) има люспеста, сива шапка и дебело, твърдо месо. Лютивата есенна гъба (Tricholoma virgatum) има конусовидна шапка с островърха гърбица, ламели нацапани с тъмни петънца и месо с лютив вкус.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Февруари, 2020 г.

Върни до горе