Tricholoma virgatum (Fr.) P. Kumm.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

У нас Лютива есенна гъба.

По света Ashen knight (английски), Tricholome vergété (френски), Brennender Ritterling (немски), Рядовка заострённая (руски).

Шапка Отначало конусовидна, накрая звъвчевидна до плоска, винаги с изострен връх в центъра. Светлосива до тъмносива, с тъмни радиални ивици и лъскава особено в сухо време. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е изправен. Диаметър до 6 cm.

Ламели Белезникави до сивкави, при застаряване напръскани със сиво-черни петънца по ръбовете. Гъсти и прираснали със зъбче.

Пънче Цилиндрично или слабо разшируващо се в основата. Отначало бяло, после сивкаво. Повърхността е гладка и влакнеста. Височина до 8 cm.

Месо Белезникаво, при застаряване и след нараняване с тенденция да потъмнява, плътно. Миризмата е недоловима или слаба, землиста. Вкусът е слаболютив, понякога с горчивина.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни или почти кълбовидни, с диаметър 5.5-6 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори от смърч (Picea) и бор (Pinus). Плододава през лятото и есента поединично или на групи.

Коментар Неядлива гъба, която според някои автори може да е отровна. (Източници: №5,9,10,15,18, I Tricolomi, R. Galli, 2003)

Сходни видове Tricholoma virgatum се разпознава лесно по подчертано островърхата шапка и местообитанието.

Tricholoma sciodes е друг вид есенна гъба със сива, конусовидна шапка, но оцветена по-тъмна. Расте в букови гори.

Не бива да се бърка с някои често събирани видове есенни гъби. Саждивата гъба (Tricholoma portentosum) се отличава с жълтеещи ламели и брашняни миризма и вкус. Обикновената есенна гъба (Tricholoma terreum) има бели ламели, по които не се появяват тъмни петънца и нелютив вкус. Тези видове не притежават островърха шапка.

Текста подгови П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Февруари, 2019 г.

Върни до горе