Tulostoma brumale Pers.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Зимна тулостома.

По света Winter stalkball (английски), Tulostome des brumes, Tulostome mamelonné (френски), Winter-Stielbovist (немски), Тулостома зимняя (руски).

Плодно тяло Състои се от главичка и пънче.

Главичка Кълбовидна, с кръгъл отвор. Екзоперидият е мембрана с бял или сивкав цвят, покрита с полепнали песъчинки. С времето се бели и разпада. Остатъци от екзоперидий остават в долната част на главичката. Ендоперидият представлява гладка и устойчива ципа с бял, кремав или кафяв цвят. Отворът е кръгъл, тръбовидно издигнат и подчертан с кафяв или кафяво-черен ореол. Диаметър до 1 cm.

Вътрешността на главичката се нарича глеба. Зрялата глеба е охрена прахообразна маса съдържаща спори и невидими влакънца като паяжина (капилиций).

Пънче Цилиндрично, с внезапно разширение в основата състоящо се от мицелни хифи смесени със субстрат. Белезникаво, бежово до бледокафеникаво. Често по-тъмно в долната част. Повърхността е отначало почти гладка, после се напуква на люспи. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, влакнесто и жилаво. Няма особени миризма и вкус.

Микроскопични белези Спорите са кълбовидни и покрити със сравнително ниски брадавици. Диаметър 3.6-5.5 μm (средно 4.4-4.5), без брадавиците. Капилициумът са дълги, дебелостенни хифи с диаметър до 8 μm, с разклонения и изразени разширения при септите. Повърхността на хифите е грапава от полепнали кристалчета.

Местообитание На открити, каменисти места, върху скали и зидове, покрай пътеки и дори върху асфалта на занемарени пътища. Среща се също върху дюни и песъчливи места. Обикновено расте в асоциация с мъхове. Плододава на групи през есента и зимата, но плодните тела оцеляват до пролетта. Видът е широко разпространен и често срещан в някои райони. Може би най-добре познатият вид Tulostoma в Европа.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Зимната тулостома може лесно да се определи по комбинация от белези: кръгъл, тръбовиден отвор с кафяв ореол, мембранозен екдоперидий, пънче с бежово или кафеникаво оцветяване и местообитание каменисти или песъчливи места на открито. Важна е също микроскопичната характеристика.

Tulostoma melanocyclum има подобен отвор, но екзоперидият не е мембрана, а се състои от нишки с полепнали песъчинки. Освен това пънчето е червеникаво-кафяво. Расте в песъчливи местообитания.

Tulostoma simulans (синоним Tulostoma moravecii) има кръгъл, тръбовиден отвор с кафяв ореол и нишковиден екзоперидий. Подобно на T. brumale има светло пънче, но спорите са по-едри. Този вид е слабо познат.

Tulostoma kotlabae има бяла главичка с кръгъл, тръбовиден отвор без ореол и бяло пънче. Расте в песъчливи местообитания.

Tulostoma niveum има бяла главичка с кръгъл, тръбовиден отвор без ореол и бяло до бежово пънче. Расте върху скали покрити с мъхове. Този вид е познат от северна Европа.

Tulostoma squamosum има кръгъл, тръбовиден и неоцветен отвор, кафяв плочковидно-брадавичест екзоперидий и ръждиво, люспесто пънче. Расте на сенчести места.

Tulostoma fimbriatum и Tulostoma cyclophorum имат отвори с накъсани ръбове.

Tulostoma palatinum е вид описан наскоро от Германия. Има устойчив екзоперидий от мембранен тип с полепнали песъчинки, тръбовиден, неоцветен отвор и бежово пънче. Има по-едри спори от T. brumale. Specht, Schubert и Lode го намират да расте върху песъчлива и варовита почва под декоративни иглолистни дървета (Thuja, Picea pungens).

Още много видове Tulostoma са познати в Европа.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Януари, 2022 г.

Върни до горе