Зимна тулостома

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale Pers.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Зимна тулостома.

По света Winter stalkball (английски), Tulostome des brumes, Tulostome mamelonné (френски), Winter-Stielbovist (немски), Тулостома зимняя (руски).

Плодно тяло Състои се от главичка и пънче.

Главичка Кълбовидна, с кръгъл отвор. Екзоперидият е мембрана с бял или сивкав цвят, покрита с полепнали песъчинки. С времето се бели и разпада. Остатъци от екзоперидий остават в долната част на главичката. Ендоперидият представлява гладка и устойчива ципа с бял, кремав или кафяв цвят. Отворът е кръгъл, тръбовидно издигнат и подчертан с кафяв или кафяво-черен ореол. Диаметър до 1 cm.

Вътрешността на главичката се нарича глеба. Зрялата глеба е охрена прахообразна маса съдържаща спори и невидими влакънца като паяжина (капилициум).

Пънче Цилиндрично, с внезапно разширение в основата състоящо се от мицелни хифи обгърнати със субстрат. Белезникаво, бежово до бледокафеникаво. Често по-тъмно в долната част. Повърхността е отначало почти гладка, после се напуква на люспи. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, влакнесто и жилаво. Няма особени миризма и вкус.

Микроскопични белези Спорите са кълбовидни и покрити със сравнително ниски брадавици. Диаметър 4.0-5.0 μm (без брадавиците). Капилициумът са дълги, дебелостенни хифи с диаметър до 8 μm, с разклонения и изразени разширения при септите. Повърхността на хифите е грапава от полепнали кристалчета.

Местообитание Разнообразни местообитания на открито. Обикновено расте сред мъхове. Може да се намери на каменисти места, върху скали и зидове, покрай пътеки и дори върху асфалта на занемарени пътища. Също така се среща върху дюни и песъчливи места. Плододава на групи през есента и зимата. Широко разпространен вид. В някои райони е често срещан. Може би най-добре познатият вид Tulostoma в Европа.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Зимната тулостома може лесно да се определи по комбинация от белези: кръгъл, тръбовиден отвор с кафяв ореол, мембранозен екдоперидий, пънче с бежово или кафеникаво оцветяване и местообитание каменисти или песъчливи места на открито. Важна е също микроскопичната характеристика.

Tulostoma melanocyclum има подобен отвор, но екзоперидият не е мембрана, а се състои от нишки с полепнали песъчинки. Освен това пънчето е червеникаво-кафяво. Расте в песъчливи местообитания.

Tulostoma simulans (синоним Tulostoma moravecii) има кръгъл, тръбовиден отвор с кафяв ореол и нишковиден екзоперидий. Като T. brumale има светло пънче, но спорите са по-едри. Този вид е слабо познат.

Tulostoma kotlabae има бяла главичка с кръгъл, тръбовиден отвор без ореол и бяло пънче. Расте в песъчливи местообитания.

Tulostoma niveum има бяла главичка с кръгъл, тръбовиден отвор без ореол и бяло до бежово пънче. Расте върху скали покрити с мъхове. Този вид е познат от северна Европа.

Tulostoma squamosum има кръгъл, тръбовиден и неоцветен отвор, кафяв плочковидно-брадавичест екзоперидий и ръждиво, люспесто пънче. Расте на сенчести места.

Tulostoma fimbriatum и Tulostoma cyclophorum имат отвори с накъсани ръбове. Още много видове Tulostoma са познати в Европа.

Текста подготви П. Неделев.

Tulostoma brumale има кръгъл, тръбовиден отвор с кафяв ореол.

Tulostoma brumale. Пънчетата са бежови до кафеникави.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale. Екзоперидият е белеща се мембрана.

Tulostoma brumale. Споровата маса е охрена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tulostoma brumale.

Tulostoma brumale.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 16 Януари, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>