Tulostoma pulchellum Saccardo
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Няма име.

По света Schöner Stielbovist (немски), Тулостома хорошенькая (руски).

Микроскопични белези Спорите са кълбовидни или с неправилна форма, видимо гладки или съвсем финозърнести. Диаметър 4.5-7.0 μm (средно 5.2-5.9 μm). Капилициумът са дълги, дебелостенни хифи с диаметър до 9 μm, с разклонения. Преобладават неразширени и слабо разширени септи. Повърхността на хифите е сравнително гладка, но на места има полепнали кристалчета.

Местообитание На открити места върху песъчлива почва. Плододава на групи през есента, среща се и през зимата. Вероятно рядък, локализиран вид.

*Показани са екземпляри намерени по бреговете на р. Дунав в района на с. Арчар (област Видин) и р. Марица в Пловдив.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Tulostoma pulchellum може да се познае по екзоперидиалната обвивка, която в този случай е от мембранен тип и се разпада на парцалчета. Отворът има накъсани ръбове и обикновено е очертан с кръг. Повърхността на ендоперидиалната обвивка е мъхеста, но по-късно се изглажда. Пънчето е късо, бледооцветено и влакнесто. Спорите имат дребнозърнеста орнаментация и изглеждат почти гладки със светлинен микроскоп.

Tulostoma giovanellae (според някои синоним на Tulostoma volvulatum) също има светло пънче и неоцветена главичка, но екзоперидият е от нишковиден тип, а отворът е кръгъл и целокраен.

Tulostoma cyclophorum и Tulostoma fimbriatum имат отвори с накъсани ръбове, но пънчетата са кафяви и люспести.

Tulostoma pseudopulchellum е наскоро описан и все още слабо познат вид с по-ситни плодни тела и сходни външни белези. Има спори с набръчкана повърхност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Януари, 2023 г.

Върни до горе