Verpa bohemica (Krombh.) J. Schröt.
семейство Morchellaceae

синоними Ptychoverpa bohemica (Krombh.) Boud., Morchella bohemica Krombh.

У нас Набръчкан напръстник, Набръчкана верпа.

По света Wrinkled thimble-cap (английски), Runzel-Verpel (немски), Шапочка сморчковая (руски).

Плодно тяло Състои се от шапка и пънче. Шапката е прикрепена за пънчето само в най-горната си част. Общата височина варира и може да достигне 20 cm и повече.

Шапка Повече или по-малко звънчевидна. Външната повърхност е с изразени вгъвания, които могат да бъдат вертикални и успоредни или съвсем хаотични, разделени от ребра. Жълто-кафява, кафява или понякога кафяво-черна по ребрата, особено след изсушаване. Вътрешната повърхност е белезникава до кремава и гладка.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно с разширение в основата. Бяло, белезникаво, кремаво или бледооранжево. Често покрито с бели влакнести редички, разположени хоризонтално, но понякога са слабо изразени и пънчето изглежда почти гладко. Пънчето е кухо, като кухината е изпълнена с бели памуковидни хифи.

Месо Нежно и крехко, особено при старите гъби. Младите и изсъхналите гъби са по-еластични. Без особена миризма или вкус.

Спори Спорите са сравнително едри, с размери 55 – 85 х 17 – 20 μm.

Местообитание Гъбата плододава през пролетта (IV-V). В литературата (Breitenbach & Kränzlin) са описани различни местообитания, като просветлени широколистни гори, крайречни ливади и храсталаци. Наши наблюдения сочат, че гъбата понякога се среща в присъствието на някои дървесни видове като тополи (Populus), върби (Salix) и глог (Crataegus). Широко разпространена в Европа, но на много места рядко срещана.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Почти застрашен“ (NT). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Наши автори считат гъбата за ядлива. (Източници: №1,2) Според RogersMushrooms.com, гъбата трябва да се третира с внимание, поради възможността от предизвикване на неприятни симптоми при някои хора. FunghiItaliani.it споменава, че суровата гъба е отровна, и че трябва да се избягва във всички случаи, понеже може да причини различни стомашно-чревни симптоми на отравяне включително и след готвене.

Сходни видове Смръчкулите, Morchella esculenta (Обикновена смръчкула) и Morchella elata (Висока смръчкула), могат да бъдат сбъркани с форми на Verpa bohemica с подобни на техните ямки  вгъвания на шапката. В помощ служи начинът на прикрепване на шапката към пънчето. Прикрепването при V. bohemica е в най-горната част на шапката, образувайки свободен ръб за разлика от смръчкулите, при които шапката е свързана изцяло с пънчето и свободен ръб липсва. Прикрепването при Morchella semilibera (Хибридната смръчкула) е непълно и с образуван свободен ръб. Шапката с около половината от височината си е прикрепена към пънчето, докато другата половина е свободна.

Verpa conica (Напръстник) има сходно на V. bohemica прикрепване. Шапката на V. conica е почти гладка и без изразени вгъвания.

Дипленките, Gyromitra esculenta (Обикновена дипленка) и Gyromitra gigas (Гигантска дипленка), имат шапки с неправилни форми и изпълнени с кухини.

Обикновеният фалус (Phallus impudicus) се отличава с характерната си отблъскваща миризма на развитите плодни тела и обвивката, която остава около основата на пънчето.

Текста подготви П. Неделев

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

4.2012	с. Цаконица, общ. Мездра	Над пещера „Цаконица“	В. Въжаров
3.4.2011	с. Балша	Храсти на глог (Crataegus)	П. Неделев
17.4.2012	с. Дъбрава (Благоевградска област)		Р. Алексов
22.4.2012	Лозенска планина, над с. Герман	Трепетлика (Populus tremula) и върба (Salix), покрай планински път	П. Сомов
24.4.2012	с. Косово	Трепетлика (Populus tremula), сред букова (Fagus) гора	Х. Ралев
24.4.2012	с. Понор		Г. Кунев, А. Ралев
28.4.2012	с. Косово	Трепетлика (Populus tremula), сред букова (Fagus) гора	Х. Ралев
28.4.2012	Долина на р. Елешница, между с. Църварица и с. Ваксево	Крайречни храсти	В. Занев, П. Неделев
6.5.2014	Витоша, над с. Бистрица	Ива (Salix caprea)	В. Занев, П. Неделев, И. Трайков

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе