Xerocomus silwoodensis A.E. Hills, U. Eberh. & A.F.S. Taylor
семейство Boletaceae (Манатаркови)

У нас Няма име.

По света Poplar bolete (английски), Purpurbrauner Filzröhrling (немски), Моховик сильвудеский (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала. Червеникаво-кафява до тъмнокафява, понякога неравномерно оцветена, при застаряване по-светла. Повърхността е суха и кадифена, по-късно с фини пукнатини. Ръбът е подвит отначало, после се изправя. Диаметър до 8 cm.

Тръбички Отначало бледожълти, после жълти и накрая мръсножълти. При нараняване не посиняват, но при стари екземпляри могат да посинеят слабо. Порите са оцветени по същия начин и не посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично, слабо бухалковидно или вретеновидно и изтъняващо към основата. Бледокафеникаво с червеникав оттенък. Повърхността е гладка, но може да носи червеникаво-кафява мрежа в горната част или гранулки със същия цвят. Не променя цвета си след нараняване. Цветът на мицела в основата на пънчето е жълтеникав. Височина до 10 cm.

Месо Белезникаво до бяло. Кафеникаво в шапката, понякога и в основата на пънчето. Не посинява и не променя цвета си при излагане на въздух. Леко пожълтява при изсушаване. Твърдо и плътно, но накрая омеква. Миризмата е неопределена. Вкусът е леко кисел.

Спори Споровият прашец е маслиненокафяв. Спорите са елипсовидни до слабо вретеновидни, с размери 9.5–14.5 × 4–5.5 μm и гладки (по Taylor, Hills, Simonini, Muñoz и Eberhardt, 2007).

Местообитание В гори и храсталаци с тополи (Populus), с които образува микориза. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Видът вероятно е рядък.

Съобщение за откриването на вида в България: B. Assyov. First Records of Xerocomus chrysonemus and X. silwoodensis (Boletales) in Southeastern Europe – Program and Abstracts book of Second National Youth Conference „The Biological Sciences for a Better Future“, 30-31 October 2015, Plovdiv.

Коментар Гъба с непозната ядливост, тъй като е известна на науката едва от 2007 г.

Сходни видове Първото описание на Xerocomus silwoodensis беше публикувано от британски, италиански и испански миколози през 2007 г. и впоследствие видът беше намерен на повече места в Европа. Вероятно е останал незабелязан поради сходството с други видове Xerocomus.

Кадифената манатарка (Xerocomus subtomentosus) е често срещан вид в разнообразни широколистни гори. Има бяло месо с кафеникав участък в долната част на пънчето и посинява слабо в шапката при разрез. Освен това има бели мицелни хифи в основата. В местообитанието на X. subtomentosus расте и редкият вид Xerocomus chrysonemus отличен с яркожълти мицелни хифи. Xerocomus ferrugineus расте в планински иглолистни и широколистни гори и също има жълти мицелни хифи. Тези видове не са познати да асоциират с тополи.

Текста подготви П. Неделев.

Допълнителна информация:

• Xerocomus silwoodensis sp. nov., a new species within the European X. subtomentosus complex, A. F. S. Taylor, A. E. Hills, G. Simonini, J. A. Muñoz, U. Eberhardt, Mycological Research 111, 2007
• First records of Xerocomus silwoodensis (Boletaceae) in the Czech Republic, V. Janda, M. Kříž, M. Graca, Czech Mycology 66(2), 2014
• Xerocomus silwoodensis в boletales.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Октомври, 2020 г.

Върни до горе