Xerocomus subtomentosus (L.) Quél.
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоними Boletus subtomentosus L., Xerocomus lanatus (Rostk.) Singer
У нас Кадифена манатарка, Червена масловка.
По света Yellow-cracked bolete, Suede bolete (английски), Bolet subtomenteux (френски), Ziegenlippe (немски), Моховик зеленый, Моховик красный (руски).
Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоска. Цветът е много разнообразен – жълтеникаво-охрен, охрен, понякога с маслиненозелен тон и става бледо до тъмнокафяв или керемиденочервен и понякога яркожълт или червен. Повърхността е суха и кадифена, по-късно гладка. Понякога се напуква и в пукнатините се разкрива жълтеникаво или белезникаво месо. До 12 cm в диаметър.
Тръбички Бледожълти до жълти, маслиненозелени с възрастта. Посиняват слабо или не посиняват при нараняване. Порите са също бледожълти до жълти и посиняват при нараняване.
Пънче Цилиндрично, вретеновидно до почти бухалковидно. Често стесняващо се към основата. Бледожълто или жълто, надолу понякога преминава в кафеникаво. Понякога е набраздено и често е покрито с разпръснати фини кафеникави, розови или червеникави зрънца. Зрънцата понякога образуват мрежовиден рисунък. Не променя цвета си при нараняване. Цветът на мицела в основата на пънчето е белезникав.
Месо Белезникаво или жълтеникаво в шапката и горната част на пънчето и розово или розово-кафяво в долната част на пънчето. Посинява слабо в областта на шапката при излагане на въздух. Понякога може да липсва посиняване. Месото и миризмата са слабо кисели.
Спори С размери 10–15 × 4–6 μm, гладки.
Местообитание Расте предимно в широколистни и семесни гори и паркове. Образува микориза с дъбове (Quercus), но също с бук (Fagus), габър (Carpinus) и бреза (Betula).
X. subtomentosus е широко разпространен в Европа. Несъмнено в миналото е бил объркван с Xerocomus ferrugineus.
Сходни видове Най-близък е Xerocomus ferrugineus, но този вид има белезникаво (включително и в основата на пънчето) и непроменящо цвета си месо, жълт мицел в основата на пънчето и се среща главно под иглолистни дървета.
Форми на X. subtomentosus с червеникави шапки могат да се сбъркат с червеникавите видове около Hortiboletus rubellus. Розовото или розово-кафявото месо в основата на пънчето, както и микроскопични разлики в структурата на кожицата на шапката, лесно разграничават X. subtomentosus от тях.
Xerocomus silwoodensis, един близък вид с червеникава или червеникаво-кафява шапка се разпознава по белезникавото месо (включително и в основата на пънчето), което леко пожълтява при излагане на въздух.
Неотдавна описаният вид Xerocomus chrysonemus е също сходен. От X. subtomentosus той се различава по яркожълтото (а не розово или розово-кафяво) месо в основата на пънчето, което обикновено не се променя (при X. subtomentosus обикновено посинява в областта на шапката). Допълнителна разлика е цветът на мицела в основата на пънчето – жълто до яркожълто (белезникаво при X. subtomentosus).
Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Коментар на manatarka.org Ядлива, но с ниско качество. (Източници: №1,2,7,8,9,10,12,13,15)
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Кадифена манатарка (Xerocomus subtomentosus). Месото е белезникаво или жълтеникаво и розово-кафяво в долната част на пънчето.

Кадифена манатарка (Xerocomus subtomentosus). Често шапката се напуква, разкривайки жълтеникаво месо отдолу.

Кадифена манатарка (Xerocomus subtomentosus). Месото в шапката посинява слабо. (10 минути след разрязване.)
Последна редакция на pavel от 4 Септември, 2020 г.
Ето какво написа Борис Асьов на 11 юни 2013 г. във Фейсбук групата „Гъбите и гъбарите“ : Въпреки, че се специализирам в манатарки, аз самият много често не казвам вид, дори да гледам перфектни снимки.
Белезите при ксерокомус са трудно уловими и понякога много изменчиви – напр. X. subtomentosus може да бъде, жълт, маслинен, почти зелен, всички отенъци на кафявото, че даже и яркочервен; може да е напукан, може да не е и да е от гладък до велурен; да има мрежоподобен рисунък или дори бразди по пънчето, или да няма. Много от белезите са трудни, например, важно е дали посиява, но също така е важно, ако посинява, след колко време го прави и в коя част на плодното тяло (шапка, пънче). Важен е цветът на месото, даже бих казал особено важен. И то не само като цяло, а в детайли – розов в пънчето, или виненочервен в основата на пънчето, или с мръснооранжев отенък в основата на пънчето, или с оранжеви точки в основата на пънчето. При някои е важно дори какво се случва с цвета на месото при изсушаване (B. armeniacus, B. persicolor). Има една група видове и по-специално тези около B. subtomentosus, за които е абсолютно задължително да се знае какъв е цветът на мицела в основата на пънчето, иначе никога не можеш ги определи. За други се иска микроскоп, за трети е необходимо да се видят дори на сканиращ електронен микроскоп.
Намерена в дъбова гора на 10 км от Плевен до село Бохот. Гората е била резерват през социализма,но след това започва масово изсичане на дърветата.