Zeus olympius Minter & Diam.
семейство Rhytismataceae
У нас Зевс Олимпийски.
Плодно тяло Паничковидно, тънко. Образува се под кората на засегнатия клон на дърво. С развитието си то разпуква кората, като така разкрива своя химениален слой. Химениалният слой отначало е жълт или жълто-оранжев, но при застаряване става жълто-кафеникав. Ръбовете са накъсани и повдигнати. Диаметър до 8 mm.
Върху стари и разпадащи се плодни тела на Zeus olympius понякога се откриват ситни, червени, кълбовидни плодни тела на отделен вид аскомицетна гъба – Cosmospora ganymede.
Спори Елипсовидни, белезникави и гладки, с размери 12-16 x 6-8 μm, изпълнени с множество капчици.
Местообитание В планините върху мъртви клони на черна мура (Pinus heldreichii). Плододава на групи, понякога от стотици бройки върху един клон. Предполагаемият период на плододаване в България е през месеците май и юни. Видът следва разпространението на дървото домакин и до сега е открит в Пирин, Славянка и Витоша. Черната мура е ендемит на Балканите и южна Италия.
Zeus olympius и Cosmospora ganymede бяха описани за науката през 80-те години на миналия век от D. Minter, R. Lowen и S. Diamandis след откриването им на планината Олимп в Гърция. Z. olympius бе намерен и в България през 2012 г. от експерти от РИОСВ-Благоевград в планините Пирин и Славянка. Скоро след това бе публикувана подробна научна статия в журнала Ascomycete.org (Novel collections of Zeus olympius and Cosmospora ganymede (Ascomycota) from Bulgaria and Greece, D. Stoykov, B. Assyov, R. Alexov, K. Grazdilov, Ascomycete.org, 2014).
Коментар Неизвестна ядливост.
Сходни видове Външният вид и характерното местообитание правят този вид лесен за разпознаване. Род Zeus е монотипен род, тоест съдържа само Z. olympius.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 18 Март, 2017 г.
Статия във вестник „24 часа“ по повод откриването на гъбата в България. https://www.24chasa.bg/Article/1410459