Голяма част от популярните гъби като манатарки, масловки, пачи крак, булка гъба и трюфели се намират в горите и то в компанията на определени видове живи растения и дървета. Това е така защото тези гъби са развили специална адаптация с която те и растителни видове могат да съжителстват и взаимно да си помагат. Между тях се осъществява микориза, която е вид мутуалистична симбиоза. Всяка от тези гъби образува мрежа от хифи под повърхността не земята, някои от които обгръщат като влагалище най-малките растителни коренчета (ектомикориза). При други гъби хифите проникват в клетките на коренчетата (ендомикориза). От това съжителство гъбите получават въглехидрати, а растенията по-лесно усвояват вода и минерали от почвата.

Осъществяването на микориза е сложен процес, защото изисква освен попадането на спори от гъбата на правилното място, наличието на живо растение което да е възприемчиво на микориза. Често дори след успешно заразяване на коренчетата минава време, понякога години, преди да се появят първите плодни тела на гъбата. Ето защо култивирането на гъби, които са микоризни, е непосилно и в почти всички случаи икономически неизгодно. Трябва да се спомене също, че унищожаването на растения и дървета неизбежно води и до загубата на всички гъби осъществяващи микориза.

Базидиеви гъби, за които се знае или съществуват предположения, че са микоризни

• Albatrellus, Scutiger – микоризни.
• Amanita (Мухоморки). Всички видове са микоризни, с малки изключения. Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка), Amanita singeri и близки видове не са.
• Astraeus hygrometricus – микоризен. Всички останали земни звезди (Geastrum, Myriostoma) не са.
• Bankera – микоризни.
• Boletaceae (Манатарки и манатаркови гъби): Aureoboletus, Boletus, Butyriboletus, Cyanoboletus, Gyroporus, Hemileccinum, Lanmaoa, Neoboletus, Porphyrellus, Rubinoboletus, Rubroboletus, Strobilomyces, Suillellus, Xerocomus, Xerocomellus и други. Почти всички са микоризни, с малки изключения. Buchwaldoboletus вероятно не e. За Chalciporus и Pseudoboletus се спекулира.
• Boletopsis – микоризни.
• Calocybe – има противоречиви данни, но най-вероятно не са микоризни.
• Cantharellaceae (Пачи крака и тръбенки) са микоризни.
• Cathatelasma imperiale – вероятно микоризен вид.
• Clavariadelphus (Бухалки) – някои микоризни, други не.
• Clavulina – микоризни.
• Coltricia – микоризни.
• Cortinarius (Паяжинници) – микоризни.
• Entoloma – малка част са микоризни, останалите не са.
• Gomphidiaceae (Овчи носове). Считани за микоризни, но има предположения за паразитизъм върху други микоризни гъби.
• Gomphus – микоризни.
• Hebeloma – микоризни.
• Hydnellum – микоризни.
• Hydnum – микоризни.
• Hygrocybe е неизяснен казус. Има предположения за микориза с тревни растения в някои случаи.
• Hygrophorus – микоризни.
• Inocybe – микоризни.
• Laccaria – микоризни.
• Lactarius и Lactifluus (Млечници) – микоризни.
• Leccinum (Брезовки) – микоризни.
• Leucopaxillus – микоризни.
• Lyophyllum – някои микоризни, други не.
• Melanogaster – микоризни.
• Paxillus – микоризни. Tapinella не са.
• Phaeocollybia е неясен случай. Възможен е паразитизъм.
• Pisolithus – микоризни.
• Ramaria – повечето микоризни, но не всички.
• Rhizopogon – микоризни.
• Russula (Гълъбки) – микоризни.
• Sarcodon – микоризни.
• Scleroderma (Лъжливи трюфели) – микоризни.
• Suillus (Масловки) – микоризни.
• Thelephora – микоризни.
• Tricholoma (Есенни гъби) – микоризни.

Сред аскомицетните гъби има предположения или доказателства, че следните са микоризни

Balsamia, Barssia, Choiromyces, Delastria, Elaphomyces, Fischerula, Genea, Geopora, Geopyxis (има противоречиви данни), Gyromitra (има противоречиви данни), Helvella, Humaria, Hydnobolites, Hydnocystis, Hydnotrya, Otidea, Pachyphloeus, Paurocotylis, Peziza (някои, други не), Picoa, Plicaria, Pulvinula, Reddellomyces, Sarcosphaera, Sowerbyella, Stephensia, Tarzetta, Terfezia, Tirmania, Tricharina, Trichophaea, Tuber, Wynnella и други.

Род Morchella е особен случай. Като цяло се счита за род от сапротрофни немикоризни гъби, но сега е потвърдено, че съдържа много повече видове отколкото се смяташе преди няколко години. Предстои да се изясни дали всички са еднакви по отношение на това дали са сапротрофи.

Допълнително четене

• Mycorrhizal associations: the web resource
• Ectomycorrhizal fungal diversity: separating the wheat from the chaff, A. Rinaldi, O. Comandini, T. Kuyper, 2008, Fungal Diversity 33
• Measuring and estimating ectomycorrhizal fungal diversity: a continuous challenge, A. Rinaldi, O. Comandini, T. Kuyper, 2012, Nova Science Publishers