Манатарки, масловки, брезовки, киселки и овчи носове

В България с народното име „манатарка“ се назовават различни видове гъби. Най-общо всички видове манатарки имат шапка (гугла) и пънче, а спорообразуващият слой се намира от долната страна на шапката и има вид на дунапрен. Този дунапрен е изграден от тръбички, а отверстията се наричат пори. Повечето видове живеят в симбиоза с живи растения и дървета, като образуват микориза и обитават гори и паркове.

Манатарките и манатарковите гъби принадлежат към разред Boletales. До недалечното минало тези гъби, които наричаме манатарки се групираха в два големи рода, Boletus и Xerocomus. Молекулярни изследвания показаха, че това групиране е изкуствено и се създаде необходимост от нова класификация, повече родови имена и преименуване на много видове. Така се появиха родове като Butyriboletus, Hemileccinum, Neoboletus, Rubroboletus, Suillellus, Imperator, Xerocomellus, Hortiboletus и други.

Масловките (род Suillus) и брезовките (род Leccinum) са близки до манатарките. Макар че порите при тях са заместени от ламели, киселките (родове Paxillus и Tapinella), Лъжливия пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca) и овчите носове (семейство Gomphidiaceae) са също близки гъби до манатарките. Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) доскоро се смяташе за роднина, но последните изследвания поставиха рода в Marasmiaceae заедно с челядинките. Независимо от това, всички ще бъдат представени на тази страница.

„Манатаркови гъби“ е термин, който се използва събирателно за видове от всички споменати родове. В таблиците по-долу ще намерите всички манатаркови гъби, за които има събрана информация в manatarka.org, но те не са всички видове, които растат в България. Всички европейски видове са събрани в сайта boletales.com на Борис Асьов.

Сред най-известните манатарки са ядливата Обикновена манатарка (Boletus edulis) и отровната Дяволска гъба (Rubroboletus satanas, доскоро Boletus satanas). У нас се срещат други и изключително разнообразни видове манатарки.

Манатарки

Латинско име Българско име Снимка Цвят на пори Месо Мрежа
Boletus edulis Обикновена манатарка отначало бели, после жълти бяло да
Boletus aereus Бронзова манатарка отначало бели, после жълти бяло да
Boletus reticulatus Дъбова манатарка отначало бели, после жълти бяло да
Boletus pinophilus Борова манатарка отначало бели, после жълти бяло да
Butyriboletus appendiculatus Жълта манатарка жълти, посиняват жълто, посинява да
Butyriboletus subappendiculatus жълти жълто да
Butyriboletus regius Хлебна манатарка жълти жълто да
Butyriboletus fuscoroseus жълти, посиняват жълто, посинява да
Butyriboletus fechtneri Фехтнерова манатарка жълти, посиняват жълто, посинява да
Caloboletus calopus Красива манатарка жълти, посиняват жълто, посинява да
Caloboletus radicans Вкореняваща манатарка жълти, посиняват жълто, посинява да
Hemileccinum impolitum Сиво-жълта манатарка жълти бледожълто не
Hemileccinum depilatum Габърова манатарка жълти бледожълто не
Cyanoboletus pulverulentus Напрашена манатарка жълти, посиняват жълто, посинява силно не
Lanmaoa fragrans жълти, посиняват жълто, посинява не
Neoboletus praestigiator Червеностъблена манатарка червени, оранжеви, посиняват жълто, посинява не
Neoboletus xanthopus червени, оранжеви, посиняват жълто, посинява не
Neoboletus pseudosulphureus Яркожълта манатарка жълти, посиняват жълто, посинява не
Suillellus queletii Келетова манатарка червени, оранжеви, посиняват жълто и винено, посинява не
Suillellus luridus Огнена манатарка червени, оранжеви, посиняват жълто и винено, посинява да
Rubroboletus lupinus червени, оранжеви, посиняват жълто, посинява не
Rubroboletus pulchrotinctus жълти, оранжеви, посиняват жълтеникаво, посинява да
Rubroboletus satanas Дяволска гъба червени, оранжеви, посиняват белезникаво, посинява да
Rubroboletus rhodoxanthus Пурпурночервена манатарка червени, посиняват бледожълто, посинява единствено в шапката да
Rubroboletus legaliae Манатарка на Льо Гал червени, оранжеви, посиняват бледожълто, посинява да
Rubroboletus rubrosanguineus яркочервени, посиняват бледожълто, посинява да
Rubroboletus dupainii Кървавочервена манатарка червени, оранжеви, посиняват жълто, посинява не
Exsudoporus permagnificus Великолепна манатарка червени, оранжеви, посиняват бледожълто, посинява да
Imperator rhodopurpureus Пурпурна манатарка червени, посиняват бледожълто, посинява силно да
Imperator luteocupreus Медножълта манатарка червени, посиняват жълто, посинява силно да
Imleria badia Канеленокафява манатарка бледожълти, посиняват белезникаво, посинява слабо
не
Xerocomus ferrugineus бледожълти белезникаво не
Xerocomus silwoodensis жълти белезникаво, кафеникаво в шапка да, не
Xerocomus chrysonemus жълти белезникаво, жълтеникаво в пънче, жълто в основа да, не
Xerocomus subtomentosus Кадифена манатарка жълти, посиняват белезникаво, розово в пънче, посинява слабо
не
Xerocomellus porosporus жълти, посиняват белезникаво, кафеникаво в пънче
не
Xerocomellus pruinatus жълти, посиняват жълто, посинява бавно
не
Xerocomellus cisalpinus жълти, посиняват жълтеникаво, кафяво в пънче, посинява бавно
не
Xerocomellus chrysenteron Червенокрака манатарка жълти, посиняват белезникаво, жълтеникаво, червено в пънче, посинява слабо
не
Hortiboletus bubalinus жълти, посиняват розово в шапка, посинява в шапка
не
Hortiboletus rubellus Тъмночервена манатарка жълти, посиняват белезникаво, жълтеникаво, червени точки, посинява
не
Rheubarbariboletus persicolor Прасковеноцветна манатарка жълти, посиняват жълто, оранжево в пънче, посинява
не
Pulchroboletus roseoalbidus Розовееща манатарка жълти, посиняват жълто, розово в шапка, посинява
не
Alessioporus ichnusanus жълти, посиняват жълтеникаво, винено в пънче, посинява да
Phylloporus pelletieri Обикновен филопорус жълти ламели жълтеникаво
не
Aureoboletus moravicus Моравска манатарка жълти белезникаво, охрено над тръбички
не, да
Aureoboletus gentilis Златистотръбеста манатарка яркожълти белезникаво, розово под кожица не
Pseudoboletus parasiticus Паразитна манатарка жълти жълтеникаво не
Buchwaldoboletus lignicola Дърворазрушаваща манатарка жълти жълтеникаво, посинява слабо
не
Gyrodon lividus Оловносив гиродон жълти, посиняват жълтеникаво, кафяво в пънче посинява не
Gyroporus castaneus Кестенява манатарка бели, бледожълти бяло, с кухини
не
Gyroporus cyanescens Синкава манатарка бели, бледожълти, посиняват бяло, с кухини, посинява
не
Tylopilus felleus Горчива манатарка отначало бели, после розови бяло да
Porphyrellus porphyrosporus Пурпурноспорова манатарка сиво-кафяви бяло, потъмнява
не
Strobilomyces strobilaceus Шишарковидна манатарка бели, сиви, почервеняват и почерняват бяло, почервенява и потъмнява до почти черно
не
Chalciporus piperatus Лютива манатарка канеленокафяви жълто
не
Rubinoboletus rubinus Рубинена манатарка розово-червени розово, жълто в пънче не

Най-събираните ядливи видове в България са Обикновената манатарка (Boletus edulis), Дъбовата манатарка (Boletus reticulatus), Бронзовата манатарка (Boletus aereus) и Боровата манатарка (Boletus pinophilus). В по-малка степен се събират Хлебна манатарка (Butyriboletus regius), Сиво-жълта манатарка (Hemileccinum impolitum), Канеленокафява манатарка (Imleria badia), Кадифена манатарка (Xerocomus subtomentosus) и Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens). Други видове са слабо познати и твърде непроучени, редки или трудни за определяне и не препоръчваме да се събират за консумация, макар да се намират анекдотни доказателства за ядливост при някои от тях.

За отровни видове се смятат Дяволската гъба (Rubroboletus satanas) и Пурпурната манатарка (Imperator rhodopurpureus). Други видове Rubroboletus и Imperator също считаме за отровни. Манатарки като Огнената манатарка (Suillellus luridus) и Червеностъблената манатарка (Neoboletus praestigiator) са условно ядливи, но могат да причинят нежелани реакции. Някои гъбари употребяват без последствия видове обявени за отровни или условно ядливи, но ние не насърчаваме тази дейност.

Масловки

Латинско име Българско име Снимка Расте под Пръстен Бележка
Suillus luteus Обикновена масловка бор (Pinus) да
Suillus granulatus Зърнеста масловка бор (Pinus) не бял мицел
Suillus bovinus Кравешка масловка бор (Pinus) не
Suillus variegatus Синееща масловка бор (Pinus) не посинява
Suillus collinitus Розовокрака масловка бор (Pinus) не розов мицел
Suillus bellinii бор (Pinus) не морски крайбрежия
Suillus sibiricus Сибирска масловка бяла мура (Pinus peuce) да
Suillus flavidus бор (Pinus) да високопланински тресавища
Suillus grevillei Елегантна масловка лиственица (Larix decidua) да привнесен вид
Suillus lakei Американска масловка дугласка ела (Pseudotsuga menziesii) да привнесен вид

Някои български гъбари ценят кулинарните качества на масловките, докато други ги подминават. Най-чести и най-събирани са Обикновената маслока (Suillus luteus) и Зърнестата масловка (Suillus granulatus) и в по-малка степен Кравешката масловка (Suillus bovinus), Розовокраката масловка (Suillus collinitus), Елегантната масловка (Suillus grevillei) и Синеещата масловка (Suillus variegatus). Останалите са слабо познати и рядко срещани. Трябва да се знае, че консумацията на масловки понякога причинява болки в корема при някои хора, дори след отстраняване на слузестата кожица и термична обработка.

Брезовки
В помощ на определянето на различните видове, за много от които сайтът все още няма снимки – Определяне на видовете Leccinum. Въпреки названието, отбележете, че само някои от гъбите в тази група растат под брези.

Латинско име Българско име Снимка Расте под Месо Бележка
Leccinum scabrum Обикновена брезовка бреза (Betula) бяло
Leccinum pseudoscabrum Габърова гъба габър (Carpinus), леска (Corylus) бяло, после розово, накрая почти черно
Leccinum crocipodium Жълта брезовка дъб (Quercus) жълтеникаво, после сиво-виолетово, накрая почти черно жълти пори
Leccinum aurantiacum Червена брезовка различни широколистни дървета бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно синьо-зелено петно в основата
Leccinum albostipitatum топола (Populus) бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно синьо-зелено петно в основата
Leccinum duriusculum топола (Populus) бяло, после червеникаво, сиво-виолетово, накрая почти черно синьо-зелено петно в основата
Leccinum versipelle бреза (Betula) бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно синьо-зелено петно в основата

Брезовките са ядливи гъби, но у нас не са толкова популярни, колкото ядливите манатарки. В други европейски страни, особено на север, употребата на брезовки е традиция.

Киселки и лъжливи пачи крака

Латинско име Българско име Снимка Бележка
Paxillus involutus Киселка расте върху почва под разнообразни широколистни и иглолистни дървета
Paxillus rubicundulus Елшова киселка расте върху почва под елши (Alnus)
Tapinella atrotomentosa Кадифена киселка расте върху гниеща иглолистна дървесина
Tapinella panuoides расте върху гниеща иглолистна дървесина
Pseudomerulius aureus расте върху гниеща иглолистна дървесина
Leucogyrophana mollusca расте върху гниеща иглолистна и рядко широколистна дървесина
Hygrophoropsis aurantiaca Лъжлив пачи крак има оранжеви, раздвояващи се ламели, расте върху почва и гниеща дървесина в гори
Hygrophoropsis macrospora има бледи, раздвояващи се ламели, расте сред треви на открити места
Hygrophoropsis olida има бледорозови, раздвояващи се ламели, расте върху почва в гори
Omphalotus olearius Горчива миризливка расте върху гниеща широколистна дървесина

Сред тези гъби няма ядливи видове. Обикновената Киселка (Paxillus involutus) сега се счита за опасна, тъй като дълги години е била смятана за безвредна ядлива гъба. Кадифената киселка (Tapinella atrotomentosa) и Лъжливият пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca) могат да причинят отравяне. Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) е добре известна отровна гъба. Останалите са слабо проучени.

Овчи носове

Латинско име Българско име Снимка Бележка
Chroogomphus rutilus s. l. Бакърен овчи нос расте под бор (Pinus)
Chroogomphus helveticus Швейцарски овчи нос расте под бяла мура (Pinus peuce) и смърч (Picea abies)
Gomphidius glutinosus Сив овчи нос расте под иглолистни, най-често смърч (Picea abies)
Gomphidius roseus Розов овчи нос расте под бор (Pinus), често с Кравешката масловка (Suillus bovinus)

Овчите носове са ядливи гъби, но в България малцина ги събират. Най-добре познати и често срещани са Бакъреният овчи нос (Chroogomphus rutilus) и Сивият овчи нос (Gomphidius glutinosus).

7 коментара Манатарки, масловки, брезовки, киселки и овчи носове

  • Стоян

    Поздравления за чудесния сайт!!!
    Би било чудесно в тези таблици да има още една колонка, съответно: „Ядлива/Отровна“
    И евентуално време за обработка, за да стане ядлива.

    • pavel

      Благодаря! Страници като тази са предназначени да съберат на едно място най-важните белези за сравнение. Главната цел е да се помогне разпознаването и научаването на отделните видове. Тук не е мястото за кулинарните качества, това идва след научаването на видовете.

  • Васил

    Прекрасна страничка! Просто виртуален справочник за гъби. Много полезно!

  • Румен

    Хубав сайт, много полезен. Може ли да добавите колона дали гъбата е Ядлива или Отровна?

  • nniki

    Хубав сайт,но и аз адмирирам да се сложи колона-Ядлива/Отровна

  • pavel

    Страницата е обновена с най-важното, което трябва да се знае за тези гъби, но идеята за допълнителна колона към микологичните характеристики не е добра. Една от причините е, че ядливостта на някои видове не може да се обясни с една или две думи без да се скрие нещо важно. Казвам за втори път. Идеята зад тези таблици е да се сравнят микологичните характеристики на всички гъби в тази група, с което любителите гъбари да могат да си определят находките по-лесно.

  • Много е яка тази классификация – поклон за положения труд! Истински помощник за гъбарите ентусиасти. Отваря очите.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>