• Манатарки (Boletus, Xerocomus, Phylloporus, Gyroporus, Porphyrellus, Strobilomyces, Chalciporus и др.)
• Масловки (Suillus)
• Брезовки (Leccinum)
• Киселки, лъжливи пачи крака и други (Paxillus, Tapinella, Hygrophoropsis, Omphalotus)
• Овчи носове (Chroogomphus, Gomphidius)

В България с народното име „манатарка“ се назовават различни видове гъби. Най-общо всички видове манатарки имат шапка (гугла) и пънче, а спорообразуващият слой се намира от долната страна на шапката и има вид на дунапрен. Този дунапрен е изграден от тръбички, а отверстията се наричат пори. Повечето видове живеят в симбиоза с живи растения и дървета, като образуват микориза и обитават гори и паркове.

Манатарките и манатарковите гъби принадлежат към разред Boletales. До недалечното минало тези гъби, които наричаме манатарки се групираха в два големи рода, Boletus и Xerocomus. Молекулярни изследвания показаха, че това групиране е изкуствено и се създаде необходимост от нова класификация, повече родови имена и преименуване на много видове. Така се появиха родове като Butyriboletus, Hemileccinum, Neoboletus, Rubroboletus, Suillellus, Imperator, Xerocomellus, Hortiboletus и други.

Масловките (род Suillus) и брезовките (род Leccinum) са близки до манатарките. Макар че порите при тях са заместени от ламели, киселките (родове Paxillus и Tapinella), Лъжливия пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca) и овчите носове (семейство Gomphidiaceae) са също близки гъби до манатарките. Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) доскоро се смяташе за роднина, но последните изследвания поставиха рода в Marasmiaceae заедно с челядинките. Независимо от това, всички ще бъдат представени на тази страница.

„Манатаркови гъби“ е термин, който се използва събирателно за видове от всички споменати родове. В таблиците по-долу ще намерите всички манатаркови гъби, за които има събрана информация в manatarka.org, но те не са всички видове, които растат в България. Всички европейски видове са събрани в сайта boletales.com на Борис Асьов.

Сред най-известните манатарки са ядливата Обикновена манатарка (Boletus edulis) и отровната Дяволска гъба (Rubroboletus satanas, доскоро Boletus satanas). У нас се срещат други и изключително разнообразни видове манатарки.

Манатарки

Латинско име	Българско име	Снимка	Цвят на пори	Месо	Мрежа
Boletus edulis	Обикновена манатарка		отначало бели, после жълти	бяло	да
Boletus aereus	Бронзова манатарка		отначало бели, после жълти	бяло	да
Boletus reticulatus	Дъбова манатарка		отначало бели, после жълти	бяло	да
Boletus pinophilus	Борова манатарка		отначало бели, после жълти	бяло	да
Butyriboletus appendiculatus	Жълта манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява	да
Butyriboletus subappendiculatus			жълти	жълто	да
Butyriboletus regius	Хлебна манатарка		жълти	жълто	да
Butyriboletus fuscoroseus			жълти, посиняват	жълто, посинява	да
Butyriboletus fechtneri	Фехтнерова манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява	да
Caloboletus calopus	Красива манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява	да
Caloboletus radicans	Вкореняваща манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява	да
Hemileccinum impolitum	Сиво-жълта манатарка		жълти	бледожълто	не
Hemileccinum depilatum	Габърова манатарка		жълти	бледожълто	не
Cyanoboletus pulverulentus	Напрашена манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява силно	не
Lanmaoa fragrans			жълти, посиняват	жълто, посинява	не
Neoboletus praestigiator	Червеностъблена манатарка		червени, оранжеви, посиняват	жълто, посинява	не
Neoboletus xanthopus			червени, оранжеви, посиняват	жълто, посинява	не
Neoboletus pseudosulphureus	Яркожълта манатарка		жълти, посиняват	жълто, посинява	не
Suillellus queletii	Келетова манатарка		червени, оранжеви, посиняват	жълто и винено, посинява	не
Suillellus luridus	Огнена манатарка		червени, оранжеви, посиняват	жълто и винено, посинява	да
Rubroboletus lupinus			червени, оранжеви, посиняват	жълто, посинява	не
Rubroboletus pulchrotinctus			жълти, оранжеви, посиняват	жълтеникаво, посинява	да
Rubroboletus satanas	Дяволска гъба		червени, оранжеви, посиняват	белезникаво, посинява	да
Rubroboletus rhodoxanthus	Пурпурночервена манатарка		червени, посиняват	бледожълто, посинява единствено в шапката	да
Rubroboletus legaliae	Манатарка на Льо Гал		червени, оранжеви, посиняват	бледожълто, посинява	да
Rubroboletus rubrosanguineus			яркочервени, посиняват	бледожълто, посинява	да
Rubroboletus dupainii	Кървавочервена манатарка		червени, оранжеви, посиняват	жълто, посинява	не
Exsudoporus permagnificus	Великолепна манатарка		червени, оранжеви, посиняват	бледожълто, посинява	да
Imperator rhodopurpureus	Пурпурна манатарка		червени, посиняват	бледожълто, посинява силно	да
Imperator luteocupreus	Медножълта манатарка		червени, посиняват	жълто, посинява силно	да
Imleria badia	Канеленокафява манатарка		бледожълти, посиняват	белезникаво, посинява слабо	не
Xerocomus ferrugineus			бледожълти	белезникаво	не
Xerocomus silwoodensis			жълти	белезникаво, кафеникаво в шапка	да, не
Xerocomus chrysonemus			жълти	белезникаво, жълтеникаво в пънче, жълто в основа	да, не
Xerocomus subtomentosus	Кадифена манатарка		жълти, посиняват	белезникаво, розово в пънче, посинява слабо	не
Xerocomellus porosporus			жълти, посиняват	белезникаво, кафеникаво в пънче, посинява бавно	не
Xerocomellus pruinatus			жълти, посиняват	жълто, посинява бавно	не
Xerocomellus cisalpinus			жълти, посиняват	жълтеникаво, кафяво в пънче, посинява бавно	не
Xerocomellus chrysenteron	Червенокрака манатарка		жълти, посиняват	белезникаво, жълтеникаво, червено в пънче, посинява слабо	не
Hortiboletus bubalinus			жълти, посиняват	розово в шапка, посинява в шапка	не
Hortiboletus engelii			жълти, посиняват	белезникаво, жълтеникаво, червени точки, посинява	не
Hortiboletus rubellus	Тъмночервена манатарка		жълти, посиняват	белезникаво, жълтеникаво, червени точки, посинява	не
Rheubarbariboletus persicolor	Прасковеноцветна манатарка		жълти, посиняват	жълто, оранжево в пънче, посинява	не
Pulchroboletus roseoalbidus	Розовееща манатарка		жълти, посиняват	жълто, розово в шапка, посинява	не
Alessioporus ichnusanus			жълти, посиняват	жълтеникаво, винено в пънче, посинява	да
Phylloporus pelletieri	Обикновен филопорус		жълти ламели	жълтеникаво	не
Aureoboletus moravicus	Моравска манатарка		жълти	белезникаво, охрено над тръбички	не, да
Aureoboletus gentilis	Златистотръбеста манатарка		яркожълти	белезникаво, розово под кожица	не
Pseudoboletus parasiticus	Паразитна манатарка		жълти	жълтеникаво	не
Buchwaldoboletus lignicola	Дърворазрушаваща манатарка		жълти	жълтеникаво, посинява слабо	не
Gyrodon lividus	Оловносив гиродон		жълти, посиняват	жълтеникаво, кафяво в пънче посинява	не
Gyroporus castaneus	Кестенява манатарка		бели, бледожълти	бяло, с кухини	не
Gyroporus cyanescens	Синкава манатарка		бели, бледожълти, посиняват	бяло, с кухини, посинява	не
Tylopilus felleus	Горчива манатарка		отначало бели, после розови	бяло	да
Porphyrellus porphyrosporus	Пурпурноспорова манатарка		сиво-кафяви	бяло, потъмнява	не
Strobilomyces strobilaceus	Шишарковидна манатарка		бели, сиви, почервеняват и почерняват	бяло, почервенява и потъмнява до почти черно	не
Chalciporus piperatus	Лютива манатарка		канеленокафяви	жълто	не
Rubinoboletus rubinus	Рубинена манатарка		розово-червени	розово, жълто в пънче	не

Най-събираните ядливи видове в България са Обикновената манатарка (Boletus edulis), Дъбовата манатарка (Boletus reticulatus), Бронзовата манатарка (Boletus aereus) и Боровата манатарка (Boletus pinophilus). В по-малка степен се събират Хлебна манатарка (Butyriboletus regius), Сиво-жълта манатарка (Hemileccinum impolitum), Канеленокафява манатарка (Imleria badia), Кадифена манатарка (Xerocomus subtomentosus) и Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens). Други видове са слабо познати и твърде непроучени, редки или трудни за определяне и не препоръчваме да се събират за консумация, макар да се намират анекдотни доказателства за ядливост при някои от тях.

За отровни видове се смятат Дяволската гъба (Rubroboletus satanas) и Пурпурната манатарка (Imperator rhodopurpureus). Други видове Rubroboletus и Imperator също считаме за отровни. Манатарки като Огнената манатарка (Suillellus luridus) и Червеностъблената манатарка (Neoboletus praestigiator) са условно ядливи, но могат да причинят нежелани реакции. Някои гъбари употребяват без последствия видове обявени за отровни или условно ядливи, но ние не насърчаваме тази дейност.

Масловки

Латинско име	Българско име	Снимка	Расте под	Пръстен	Бележка
Suillus luteus	Обикновена масловка		бор (Pinus)	да
Suillus granulatus	Зърнеста масловка		бор (Pinus)	не	бял мицел
Suillus bovinus	Кравешка масловка		бор (Pinus)	не
Suillus variegatus	Синееща масловка		бор (Pinus)	не	посинява
Suillus collinitus	Розовокрака масловка		бор (Pinus)	не	розов мицел
Suillus bellinii			бор (Pinus)	не	морски крайбрежия
Suillus sibiricus	Сибирска масловка		бяла мура (Pinus peuce)	да
Suillus flavidus			бор (Pinus)	да	високопланински тресавища
Suillus grevillei	Елегантна масловка		лиственица (Larix decidua)	да	привнесен вид
Suillus lakei	Американска масловка		дугласка ела (Pseudotsuga menziesii)	да	привнесен вид

Някои български гъбари ценят кулинарните качества на масловките, докато други ги подминават. Най-чести и най-събирани са Обикновената маслока (Suillus luteus) и Зърнестата масловка (Suillus granulatus) и в по-малка степен Кравешката масловка (Suillus bovinus), Розовокраката масловка (Suillus collinitus), Елегантната масловка (Suillus grevillei) и Синеещата масловка (Suillus variegatus). Останалите са слабо познати и рядко срещани. Трябва да се знае, че консумацията на масловки понякога причинява болки в корема при някои хора, дори след отстраняване на слузестата кожица и термична обработка.

Брезовки
В помощ на определянето на различните видове, за много от които сайтът все още няма снимки – Определяне на видовете Leccinum. Въпреки названието, отбележете, че само някои от гъбите в тази група растат под брези.

Латинско име	Българско име	Снимка	Расте под	Месо	Бележка
Leccinum scabrum	Обикновена брезовка		бреза (Betula)	бяло
Leccinum pseudoscabrum	Габърова гъба		габър (Carpinus), леска (Corylus)	бяло, после розово, накрая почти черно
Leccinum crocipodium	Жълта брезовка		дъб (Quercus)	жълтеникаво, после сиво-виолетово, накрая почти черно	жълти пори
Leccinum aurantiacum	Червена брезовка		различни широколистни дървета	бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно	синьо-зелено петно в основата
Leccinum albostipitatum			топола (Populus)	бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно	синьо-зелено петно в основата
Leccinum duriusculum			топола (Populus)	бяло, после червеникаво, сиво-виолетово, накрая почти черно	синьо-зелено петно в основата
Leccinum versipelle			бреза (Betula)	бяло, после сиво-виолетово, накрая почти черно	синьо-зелено петно в основата

Брезовките са ядливи гъби, но у нас не са толкова популярни, колкото ядливите манатарки. В други европейски страни, особено на север, употребата на брезовки е традиция.

Киселки и лъжливи пачи крака

Латинско име	Българско име	Снимка	Бележка
Paxillus involutus	Киселка		расте върху почва под разнообразни широколистни и иглолистни дървета
Paxillus rubicundulus	Елшова киселка		расте върху почва под елши (Alnus)
Tapinella atrotomentosa	Кадифена киселка		расте върху гниеща иглолистна дървесина
Tapinella panuoides			расте върху гниеща иглолистна дървесина
Pseudomerulius aureus			расте върху гниеща иглолистна дървесина
Leucogyrophana mollusca			расте върху гниеща иглолистна и рядко широколистна дървесина
Hygrophoropsis aurantiaca	Лъжлив пачи крак		има оранжеви, раздвояващи се ламели, расте върху почва и гниеща дървесина в гори
Hygrophoropsis macrospora			има бледи, раздвояващи се ламели, расте сред треви на открити места
Hygrophoropsis olida			има бледорозови, раздвояващи се ламели, расте върху почва в гори
Omphalotus olearius	Горчива миризливка		расте върху гниеща широколистна дървесина

Сред тези гъби няма ядливи видове. Обикновената Киселка (Paxillus involutus) сега се счита за опасна, тъй като дълги години е била смятана за безвредна ядлива гъба. Кадифената киселка (Tapinella atrotomentosa) и Лъжливият пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca) могат да причинят отравяне. Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) е добре известна отровна гъба. Останалите са слабо проучени.

Овчи носове

Латинско име	Българско име	Снимка	Бележка
Chroogomphus rutilus s. l.	Бакърен овчи нос		расте под бор (Pinus)
Chroogomphus helveticus	Швейцарски овчи нос		расте под бяла мура (Pinus peuce) и смърч (Picea abies)
Gomphidius glutinosus	Сив овчи нос		расте под иглолистни, най-често смърч (Picea abies)
Gomphidius roseus	Розов овчи нос		расте под бор (Pinus), често с Кравешката масловка (Suillus bovinus)

Овчите носове са ядливи гъби, но в България малцина ги събират. Най-добре познати и често срещани са Бакъреният овчи нос (Chroogomphus rutilus) и Сивият овчи нос (Gomphidius glutinosus).