Boletus edulis Bulliard
семейство Boletaceae (Манатаркови)

У нас Обикновена манатарка, Меча гъба, Самунка.

По света Cep, Penny bun (английски), Porcino (италиански), Cèpe de Bordeaux (френски), Gemeine Steinpilz (немски), Белый гриб, Боровик (руски).

Шапка Отнало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Кафява с по-бледи участъци, особено по периферията. Шапките на съвсем младите гъби може да са почти бели. Повърхността е гладка и понякога слабо набръчкана, без тенденция за напукване. Ръбът отначало е слабо подвит, по-късно се изправя и обичайно е подчертан с бледа ивица. Обикновено достига 20 cm в диаметър, но инцидентни екземпляри са още по-големи. Някои автори считат екземпляри с жълтеещи шапки (Boletus venturii) или изцяло бели шапки (Boletus persoonii) за отделни видове.

Тръбички При младите гъби – бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките.

Пънче Отначало яйцевидно. После бухалковидно с по-широка основа и по-рядко почти цилиндично. Покрито с белезникава мрежа върху светъл, белезникав фон.

Месо Бяло и плътно и не променя цвета си. С приятен вкус и миризма на манатарка.

Местообитание Иглолистни и широколистни гори. У нас се среща предимно във високопланинските гори от смърч (Picea), и в по-малка степен с други дървета като бор (Pinus), ела (Abies), бук (Fagus) и бреза (Betula). Расте през лятото и есента (VI-X). Често срещан вид в своето местообитание.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9)

Сходни видове Обикновената манатарка се бърка с други видове ядливи манатарки с непроменящо цвета си месо. Боровата манатарка (Boletus pinophilus) също расте по планините предимно в иглолистни гори, но има шапка с по-различен червено-кафяв или винен цвят. Бронзовата манатарка (Boletus aereus) и Дъбовата манатарка (Boletus reticulatus) се срещат в широколистни гори на по-ниска надморска височина.

Възможно е да се сбърка с още един вид манатарка. Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) често имитира външния вид на Обикновената манатарка, но се отличава с розовеещи пори и горчиво месо, което е и причината да се счита за неядлива. Този вид е рядък в България.

Дяволската гъба (Rubroboletus satanas), Пурпурночервената манатарка (Rubroboletus rhodoxanthus), Пурпурната манатарка (Imperator rhodopurpureus) и Червеностъблената манатарка (Neoboletus praestigiator) имат червени пори и посиняващо месо. Много други видове манатарки също посиняват.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 9 Септември, 2023 г.

Върни до горе