Пърхутките са гъби с кълбовидни или крушовидни плодни тела, при които спорите се образуват във вътрешността. Вътрешността се нарича глеба и при младите гъби е бяла, но с узряването на спорите, тя потъмнява и от плътна се превръща в прахообразна. Обвивката (перидий) е изградена от два слоя, външен и вътрешен, и също претърпява промени с узряването на спорите в зависимост от вида. В крайна сметка в горната част на обвивката се образува отвор, през който узрелите спори се освобождават. Когато дъждовна капка падне върху плодното тяло или животно го натисне, моментално се изстрелва облак от зрели спори през отвора. Спорите са изключително леки и се пренасят от въздушните течения.

Пърхутките се срещат в различни местообитания в зависимост от вида. Първо, трябва да се знае, че всички видове са сапротрофи, тоест разграждат мъртва органична материя и не разчитат на микоризни асоциации с живи растения за набиране на хранителни вещества. В последно време някои автори твърдят, че са възможни и микоризни асоциации. Най-често се сещаме за пасища и ниви като възможни местонахождения. Там растат различни видове, включително Оловносивата пърхутка (Bovista plumbea), Полската пърхутка (Calvatia utriformis), Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) и Ливадната пърхутка (Lycoperdon pratense). Някои пърхутки растат в горски условия или в близост до дървета, които могат да бъдат широколистни или иглолистни. Това са обикновено видове Lycoperdon, но не са единствените. Някои видове Bovista и Disciseda предпочитат специални условия като степи и места с пясъчни почви. Намират се и там, където не очакваме да намерим гъби, като дюни например. Един вид пърхутка, Крушовидната (Apioperdon pyriforme), се различава от останалите по това, че расте предимно върху мъртва дървесина. Всички останали плододават по земята.

Bovista и Disciseda

Пърхутките от род Bovista имат дребни плодни тела с кълбовидна форма с максимален диаметър около 5-6 cm. Повечето видове нямат в основата си ясно оформена стерилна основа, но често отдолу висят мицелни хифи при изваждане. Обвивката се състои от два добре разграничени слоя – външен (екзоперидий) и вътрешен (ендоперидий). Външният е бял, гладък или грапав и се разпада на късове при узряване на гъбата. Вътрешният прилича на гладка мембрана, която се вижда при отпадане на външната обвивка. Вътрешният слой също променя цвета си от безцветен и изсъхва. При различните видове тази мембрана се оцветява различно – сиво, кафяво или жълто-кафяво. След узряване на спорите цялото плодно тяло изсъхва. При определени видове то се отделя от почвата и започва да се търкаля свободно, докато при други остава вкопано. Зрелите спори се изхвърлят през единичен кръгъл отвор, разположен най-отгоре.

Най-добре познатите видове са Оловносива пърхутка (Bovista plumbea) и Яйцевидна пърхутка (Bovista nigrescens). Различаването на видовете е трудно и в повечето случаи разчита на микроскопични белези.

При пърхутките от род Disciseda особеност е включването на частици от субстрата във външната обвивка и частичното ѝ задържане от едната страна (като шапчица на жълъд). Те имат плодни тела с диаметър 2-3 cm и растат на сухи, открити места.

Латинско име	Българско име	Снимка	Местообитание
Bovista plumbea	Оловносива пърхутка		пасища, пътеки
Bovista tomentosa			сухи, каменисти места
Bovista aestivalis			гори, открити места
Bovista furfuracea			сухи, песъчливи места
Disciseda bovista			пасища, степи
Disciseda candida			пасища, степи

 

Calvatia

Най-едрите пърхутки, с разнообразни форми. След узряване на глебата цялата обвивка се разпуква на късове, които отпадат и разкриват зрелите спори. Някои видове като Главестата пърхутка (Calvatia excipuliformis) и Полската пърхутка (Calvatia utriformis) имат основа, подобна на краче, в която не се образуват спори. Тя се нарича субглеба или по-често стерилна основа. Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) се различава по това, че няма стерилна основа. Това е довело някои автори да я отделят в отделен род – Langermannia. В тази група пърхутки е важно да се отбележи и цветът на узрялата глеба, защото Calvatia fragilis се отличава със своята виолетова спорова маса.

Латинско име	Българско име	Снимка	Местообитание
Calvatia gigantea	Гигантска пърхутка		в гори или на открито сред треви
Calvatia excipuliformis	Главеста пърхутка		в гори или на открито сред треви
Calvatia utriformis	Полска пърхутка		на открито сред треви
Calvatia fragilis			на открито сред треви; сухи места
Calvatia candida			на открито сред треви; сухи и песъчливи места

 

Mycenastrum

Този род е представен от само един европейски вид. Тази странна пърхутка има дебела обвивка, която се разпуква под формата на звезда като узрее.

Латинско име	Българско име	Снимка	Местообитание
Mycenastrum corium	Миценаструм		на открито или под дървета

 

Lycoperdon и Apioperdon

Пърхутки с крушовидна форма с максимален диаметър около 5 cm. Те се срещат предимно в горите и наброяват повече от 15 вида. Външната обвивка е представена от орнаменти. Орнаментите са структури наподобяващи шипове, косъмчета, зрънца, плочки и парцалчета. Формата и подредбата са важни. След узряване тези орнаменти стоят прикрепени трайно или опадат. Оголената вътрешната обвивка може да е гладка или с остатъчен рисунък. Всички имат добре развито краче, в което се разполага стерилна основа. Цветът на плодното тяло е важен белег за определяне на някои видове. По-известни видове са Зърнестата пърхутка (Lycoperdon perlatum) и Иглестата пърхутка (Lycoperdon echinatum). Някои автори включват видовете със стерилна основа от род Calvatia към Lycoperdon.

 

Латинско име	Българско име	Снимка	Местообитание
Lycoperdon echinatum	Иглеста пърхутка		широколистни гори
Lycoperdon marginatum			гори, каменисти и песъчливи места
Lycoperdon umbrinum	Кафява пърхутка		иглолистни гори
Lycoperdon subumbrinum			широколистни гори
Lycoperdon nigrescens			широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon perlatum	Зърнеста пърхутка		широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon mammiforme			широколистни гори
Lycoperdon decipiens			широколистни гори
Lycoperdon molle	Мека пърхутка		широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon atropurpureum			широколистни гори
Lycoperdon lividum			на открито сред треви
Lycoperdon ericaeum			на открито сред треви
Lycoperdon pratense	Ливадна пърхутка		на открито сред треви
Lycoperdon rupicola			върху камъни с мъх в широколистни гори
Apioperdon pyriforme	Крушовидна пърхутка		гори, често върху дървесина

 

Ядат ли се пърхутките и какви други ползи има от тях?

Няма сведения за отровност на видове от гореописаните родове. Същевременно някои видове пърхутки, като Гигантската (Calvatia gigantea), Полската (Calvatia utriformis), Главестата (Calvatia excipuliformis) и Зърнестата (Lycoperdon perlatum) са придобили популярност като ядливи гъби. В литературата преобладава мнението, че за да е годна за консумация, всяка пърхутка трябва да е в незряло състояние, тоест с чисто бял и плътен перидий.

Проблем се явява възможността за объркване с видове Scleroderma (например така наречените „Лъжливи трюфели”, Scleroderma citrinum) и неразвити екземпляри на отровни видове Amanita (Мухоморки), особено от неопитни гъбари. Има сведения, че вдишването на голямо количество споров прашец може да отключи алергични реакции при някои чувствителни хора. Различни видове гъби, включително и пърхутки, биоакумулират тежки метали, присъстващи в почвата.

Освен за консумация, хората са открили и други приложения за пърхутките. В нашата литература често се споменават хемостатичните им свойства, без да се упоменава в какво състояние. Научни изследвания са открили наличието на разнообразни активни вещества в Гигантската, Полската и други пърхутки, сред които има такива с антитуморни, антибактериални и антивирусни свойства.

Провеждат се изследвания за приложението на пърхутки в биотехнологията. Гигантската пърхутка има способността да синтезира алфа-амилаза в големи количества. Този ензим обикновено се инхибира от танините, присъстващи в дървесния материал, подложен на разграждане. Благодарение на друг свой ензим, който инактивира танините, Гигантската пърхутка е способна да произвежда алфа-амилаза от много по-разнообразни субстрати. Алфа-амилазата намира приложение в производството на етанол и високофруктозен сироп от царевица.

Освен приложенията в кулинарията и медицината, пърхутките са използвани като прахан и за опушване на колиби с цел отстраняване на вредители. Пушекът от горяща пърхутка е приложим и за успокояване на пчели при работа с кошери.

Повече информация за ползите от пърхутките можете да намерите тук – The genus Calvatia (Gasteromycetes, Lycoperdaceae): A review of its ethnomycology and biotechnological potential, автори Johannes C. Coetzee & Abraham E. Van. Wyk, African Journal of Biotechnology, Vol 8 (22), 2009.

Използвана е информация от:

• British puffballs, earthstars and stinkhorns: An account of the British gasteroid fungi, D. N. Pegler, T. Laessoe & B. M. Spooner.
• The genus Calvatia (Gasteromycetes, Lycoperdaceae): A review of its ethnomycology and biotechnological potential, автори Johannes C. Coetzee & Abraham E. Van. Wyk, African Journal of Biotechnology, Vol 8 (22), 2009.

 

Някои гъби, които могат да бъдат сбъркани с пърхутките:

Латинско име	Българско име	Снимка
Scleroderma citrinum	Лъжлив трюфел
Scleroderma verrucosum	Лъжлива пърхутка
Phallus impudicus	Обикновен фалус
Pisolithus arhizus	Бохемски трюфел
Endoptychum agaricoides	Печурковиден ендоптихум