Пърхутки

Различни видове гъби могат да се нарекат пърхутки. Пърхутката е гъба с кълбовидна или крушовидна форма на плодното тяло. Вътрешността се нарича глеба и при младите гъби е бяла, но с узряването на спорите, които се съдържат в нея, тя потъмнява и от плътна се превръща в прахообразна. Обвивката (перидий) е изградена от два слоя, външен и вътрешен, и също претърпява промени с узряването на спорите в зависимост от вида. В крайна сметка в обвивката се образува отвор, през който узрелите спори се освобождават. Когато дъждовна капка падне върху плодното тяло или животно го натисне, моментално се изстрелва облак от зрели спори през отвора. Спорите са изключително леки и се пренасят от въздушните течения.

Полската пърхутка (Calvatia utriformis) расте сред треви на открити места.

Пърхутките се срещат в разнообразни местообитания. Първо, трябва да се знае, че всички видове са сапротрофи, тоест разграждат мъртва органична материя и не разчитат на микоризни асоциации с живи растения за набиране на хранителни вещества. В последно време някои автори твърдят, че са възможни и микоризни асоциации. Най-често се сещаме за пасища и ниви като възможни местонахождения. Там растат различни видове, включително Оловносивата пърхутка (Bovista plumbea), Полската пърхутка (Calvatia utriformis), Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) и Ливадната пърхутка (Vascellum pratense). Някои пърхутки растат в горски условия или в близост до дървета, които могат да бъдат широколистни или иглолистни. Това са обикновено видове Lycoperdon, но не са единствените. Някои видове Bovista и Disciseda предпочитат специални условия като степи и места с пясъчни почви. Намират се и там, където не очакваме да намерим гъби, като дюни например. Един вид пърхутка, Lycoperdon pyriforme, се различава от останалите по това, че расте предимно върху мъртва дървесина. Всички останали плододават по земята.

Bovista и Disciseda

Оловносиви пърхутки (Bovista plumbea).

Пърхутките от род Bovista имат дребни плодни тела с кълбовидна форма с максимален диаметър около 5-6 cm. Нямат в основата си краче подобно на пънче – вместо това отдолу често висят мицелни хифи. Обвивката се състои от два добре разграничени слоя – външен (екзоперидий) и вътрешен (ендоперидий). Външният е бял, гладък или грапав и се разпада на късове при узряване на гъбата. Вътрешният прилича на гладка мембрана, която се вижда при отпадане на външната обвивка. Вътрешният слой също променя цвета си от безцветен и изсъхва. При различните видове тази мембрана се оцветява различно – сиво, кафяво или жълто-кафяво. След узряване на спорите цялото плодно тяло изсъхва. При определени видове то се отделя от почвата и започва да се търкаля свободно, докато при други остава вкопано. Зрелите спори се изхвърлят през единичен кръгъл отвор, разположен най-отгоре.

Най-добре познатите видове са Оловносива пърхутка (Bovista plumbea) и Яйцевидна пърхутка (Bovista nigrescens). Различаването на видовете е трудно и в повечето случаи разчита на микроскопични белези.

При пърхутките от род Disciseda особеност е включването на частици от субстрата във външната обвивка и частичното ѝ задържане от едната страна (като шапчица на жълъд). Те имат плодни тела с диаметър 2-3 cm и растат на сухи, открити места.

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Bovista plumbea Оловносива пърхутка пасища, пътеки
Bovista tomentosa сухи, каменисти места
Disciseda bovista пасища, степи
Disciseda candida пасища, степи

 

Calvatia

Най-едрите пърхутки, с разнообразни форми. След узряване на глебата цялата обвивка се разпуква на късове, които отпадат и разкриват зрелите спори. Някои видове като Главестата пърхутка (Calvatia excipuliformis) и Полската пърхутка (Calvatia utriformis) имат основа, подобна на краче, в която не се образуват спори. Тя се нарича субглеба или по-често стерилна основа. Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) се различава по това, че няма стерилна основа. Това е довело някои автори да я отделят в отделен род – Langermannia. В тази група пърхутки е важно да се отбележи и цветът на узрялата глеба, защото Calvatia fragilis се отличава със своята виолетова спорова маса.

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Calvatia utriformis Полска пърхутка затревени места
Calvatia fragilis затревени места
Calvatia gigantea Гигантска пърхутка затревени места, гори
Calvatia excipuliformis Главеста пърхутка горски покрайнини

 

Lycoperdon

Зърнести пърхутки (Lycoperdon perlatum).

Пърхутки с крушовидна форма с максимален диаметър около 5 cm. Те се срещат предимно в горите и наброяват повече от 15 вида. Външната обвивка е представена от орнаменти. Орнаментите са структури наподобяващи шипове, косъмчета, зрънца, плочки и парцалчета. Формата и подредбата са важни. След узряване тези орнаменти стоят прикрепени трайно или опадат. Оголената вътрешната обвивка може да е гладка или с остатъчен рисунък. Всички имат добре развито краче, в което се разполага стерилна основа. Цветът на плодното тяло е важен белег за определяне на някои видове. По-известни видове са Зърнестата пърхутка (Lycoperdon perlatum) и Иглестата пърхутка (Lycoperdon echinatum). Някои автори включват видовете със стерилна основа от родовете Calvatia и Vascellum към Lycoperdon.

 

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Lycoperdon echinatum Иглеста пърхутка широколистни гори
Lycoperdon marginatum гори, каменисти и песъчливи места
Lycoperdon umbrinum Кафява пърхутка иглолистни гори
Lycoperdon nigrescens широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon perlatum Зърнеста пърхутка широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon mammiforme широколистни гори
Lycoperdon molle Мека пърхутка широколистни и иглолистни гори
Lycoperdon pyriforme Крушовидна пърхутка гори, често върху дървесина

 

Vascellum

Vascellum pratense. Един неузрял екземпляр е срязан, за да се покажат структурите, характерни за вида.

В Европа се среща един вид , който обитава ливади – Vascellum pratense. Представлява малка пърхутка със закръглен или крушовиден профил. Има добре разграничени външна и вътрешна обвивки. Външната се състои от ситни шипчета, които се отстраняват лесно с ръка. Вътрешната представлява мембрана. След узряване на спорите се открива дупчица с неправилна форма в най-горната част на обвивката. Между глебата и стерилната основа се разполага слой, наречен диафрагма – нейното наличие е типично за тази пърхутка.

 

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Vascellum pratense Ливадна пърхутка пасища, пътеки

 

Ядат ли се пърхутките и какви други ползи има от тях?

Няма сведения за отровност на видове от гореописаните родове. Същевременно някои видове пърхутки, като Гигантската (Calvatia gigantea), Полската (Calvatia utriformis), Главестата (Calvatia excipuliformis) и Зърнестата (Lycoperdon perlatum) са придобили популярност като ядливи гъби. В литературата преобладава мнението, че за да е годна за консумация, всяка пърхутка трябва да е в незряло състояние, тоест с чисто бял и плътен перидий.

Проблем се явява възможността за объркване с видове Scleroderma (например така наречените „Лъжливи трюфели”, Scleroderma citrinum) и неразвити екземпляри на отровни видове Amanita (Мухоморки), особено от неопитни гъбари. Има сведения, че вдишването на голямо количество споров прашец може да отключи алергични реакции при някои чувствителни хора. Различни видове гъби, включително и пърхутки, биоакумулират тежки метали, присъстващи в почвата.

Освен за консумация, хората са открили и други приложения за пърхутките. В нашата литература често се споменават хемостатичните им свойства, без да се упоменава в какво състояние. Научни изследвания са открили наличието на разнообразни активни вещества в Гигантската, Полската и други пърхутки, сред които има такива с антитуморни, антибактериални и антивирусни свойства.

Провеждат се изследвания за приложението на пърхутки в биотехнологията. Гигантската пърхутка има способността да синтезира алфа-амилаза в големи количества. Този ензим обикновено се инхибира от танините, присъстващи в дървесния материал, подложен на разграждане. Благодарение на друг свой ензим, който инактивира танините, Гигантската пърхутка е способна да произвежда алфа-амилаза от много по-разнообразни субстрати. Алфа-амилазата намира приложение в производството на етанол и високофруктозен сироп от царевица.

Освен приложенията в кулинарията и медицината, пърхутките са използвани като прахан и за опушване на колиби с цел отстраняване на вредители. Пушекът от горяща пърхутка е приложим и за успокояване на пчели при работа с кошери.

Повече информация за ползите от пърхутките можете да намерите тук – The genus Calvatia (Gasteromycetes, Lycoperdaceae): A review of its ethnomycology and biotechnological potential, автори Johannes C. Coetzee & Abraham E. Van. Wyk, African Journal of Biotechnology, Vol 8 (22), 2009.

Използвана е информация от:

 

Някои гъби, които могат да бъдат сбъркани с пърхутките.

Латинско име Българско име Снимка
Scleroderma citrinum Лъжлив трюфел
Scleroderma verrucosum Лъжлива пърхутка
Phallus impudicus Обикновен фалус
Pisolithus arhizus Бохемски трюфел
Endoptychum agaricoides Печурковиден ендоптихум

1 comment to Пърхутки

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>