Abies alba Miller
семейство Pinaceae (Борови)

У нас Бяла ела, Обикновена ела.

Как да разпознаем бялата ела:
• Игличките са плоски, отдолу – с две надлъжни бели ивици.
• Най-младите клонки са покрити с къси светло-кафяви власинки.
• Младите шишарки са на върха на дървото, изправени нагоре.
• Узрелите шишарки се разпадат напълно през есента. Под ела не можем да намерим цели шишарки.

Външен вид Вечнозелено иглолистно дърво, достигащо на височина до 65 m и до 2 m в диаметър. Короната е конусовидна, започва от основата на ствола. С възрастта се самоокастря и издига по-високо, като променя формата си. Младите клонки са покрити с къси светло-кафяви власинки.

Кора В млада възраст е гладка и светлосива, по-късно – по-тъмно сива до червено-кафява, напукана.

Листа Игловидни, разположени поединично върху клонката, плоски, линейни, 2-4 cm дълги и 2-3 mm широки. Отгоре са тъмнозелени и лъскави, отдолу – с две надлъжни бели ивици. Листният връх е малко или повече врязан или леко овален.

Шишарки Женските шишарки се развиват на върха на дървото и са изправени вертикално нагоре. Напълно развити те имат цилиндрична форма, високи са 10-18 cm и с диаметър 3-5 cm. Когато узреят, през есента, покривните люспи се отделят от централната ос и шишарката се разпада, за да освободи семената.

 

 

 

 

 

 

 

 

Местобитание Среща се по планински склонове между 500 и 1800 m н.в. Развива се добре на дълбоки, влажни и богати почви, в места с постоянна и висока атмосферна влажност. Предпочита северни склонове и дълбоки влажни дерета върху силикатен терен, отбягва варовитите терени (като изключение, ограничени пространства в Средните Родопи и Славянка).

Горите, в които бялата ела е преобладаващ вид, са сравнително редки. Най-широко разпространение имат смесените гори – съвместно с бук (Fagus sylvatica) и смърч (Picea abies). Значително по-рядко се срещат смесени гори на ела с бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), бяла мура (Pinus peuce).

Горите от обикновена ела имат ограничено разпространение в планините на България, основно в Родопите, Рила, Пирин, Осогово, Славянка и Беласица. Прочетете повече за горите от бяла ела в България в електронното издание на Червената книга.

Сходен вид Цар-борисова ела (Abies alba subsp. borisii-regis), която се отличава от обикновената ела по заострения връх на игловидните листа, смолистите пъпки, липсата на овласиняване по младите клонки. Местобитанията също са различни – предпочита слънчеви склонове със слаб наклон и умерена влажност. Среща се на разпръснати, много ограничени пространства в Рила, Пирин, Родопите и Славянка.

Текста подготви Георги Кунев.

Гъби Макар че еловите гори са с ограничено разпространение, в тях обичайно има голямо разнообразие от видове гъби. Много от тях са неспецифични и се срещат и в други иглолистни (борови, смърчови и смесени) гори. Ето някои от по-често срещаните видове в тази категория.

Amanita excelsa	Гъстопетниста мухоморка
Amanita muscaria	Червена мухоморка
Boletus edulis	Обикновена манатарка
Boletus pinophilus	Борова манатарка
Butyriboletus subappendiculatus
Caloboletus calopus	Красива манатарка
Fomitopsis pinicola	Окантована гъба
Neoboletus praestigiator	Червеностъблена манатарка
Russula amethystina	Аметистова гълъбка
Russula azurea
Russula cavipes
Russula integra
Thelephora terrestris	Мечи уши

 

Има видове, които са специфични и се срещат единствено с бялата ела или много рядко с други дървета. Ето няколко подбрани примера.

Aleurodiscus amorphus
Bondarzewia mesenterica	Планинска бондарцевия
Caloscypha fulgens
Chrysomphalina chrysophylla
Hericium alpestre	Алпийски корал
Hygrophorus abieticola	Оранжев хигрофорус
Lactarius albocarneus
Lactarius intermedius
Lactarius salmonicolor	Елова рижика
Panellus violaceofulvus
Pithya vulgaris	Обикновена пития
Rutstroemia elatina

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Април, 2015

Върни до горе