Lactifluus piperatus (L.) Roussel
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Lactarius piperatus (L.) Pers.

У нас Лютива млечница, Бяла млечница, Пиперенка, Козарка, Лютивка, Лютици.

По света Peppery milkcap (английски), Lactaire poivré (френски), Langstieliger Pfeffer-Milchling (немски), Груздь перечный (руски).

Шапка До 10 cm широка, но става и извънредно широка — до 30 см в диаметър; тя е месеста с твърдо месо; ръбът е подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен. Отначало е изпъкнала, сводообразна, после става изравнена, а като остарее, шапката става вдлъбната, фуниеобразна. Кожата е бяла, гола и гладка с матов порцеланов гланц, при младите плодни тела тя е винаги чиста, няма никакви петна, като остарее, става с жълтеникави дори до сиво-кафяви петна; при сухо време често се напуква като кожа.

Ламели Много гъсти, разклоняват се на две и се спускат надолу по пънчето; цветът на пластинките е бял или бледо жълтеникав както на шапката.

Пънче Високо до 8 cm и дебело от 1 до 3 cm; здраво и гладко; винаги плътно, при основата изострено; цветът му е бял.

Месо Бяло, грубо и здраво; както всички части на гъбата, така и то при нараняване изпуща изобилно, бяло, лютиво мляко с остър, пиперен вкус. Разчупеното месо не променя цвета си. Вкусът е остър, подобен на силно лютив пипер, откъдето носи и името си, а миризмата е приятна дори ароматична. Не променя цвета си при накапване на разтвор на калиева основа (KOH).

Спори Безцветни, с амилоидни брадавичести орнаменти, с вид на къси елипси и размери 8-9,5 х 5,5-7 μm. Споровият прашец е бял.

Местообитание Лютивката расте в широколистните и в иглолистните гори, но масово се среща повече в широколистните. Появява се през юни и расте до октомври.

Коментар Условно ядлива, след изсушаване или продължително изваряване. (Източници: №1,2,5,8,10) Когато се свари тази гъба, тя изгубва своя лютив вкус, но на негово място се явява горчив вкус и месото става сиво-зелено. Някои народи са свикнали с тези качества на гъбата и я консумират, но е по-добре първата вода, в която тя ври със сода за хляб, да се хвърли, парчетата да се измият добре със студена вода и тогава да се сготви с втора вода. Содата премахва горчивината на гъбата. Трябва да се знае, че преди да се готви, още при чистенето, кожицата се обелва и хвърля.

Според някои автори, гъбата не е годна за ядене. (Източници: №7,9)

Сходни видове

1. Най-близкият вид е Lactifluus glaucescens (= L. pergamenus) чието мляко бавно позеленява. Месото също скоро след нараняване позеленява. При контакт с разтвор на калиева основа (KOH) мястото се оцветява жълто-оранжево. Расте в широколистни гори.
2. Лютивката често се смесва с Вълнестата млечница (Lactifluus vellereus), от която се различава по това, че втората има филцована шапка и редки ламели, а Лютивката — гладка шапка и много тънки и гъсти ламели. Среща се в широколистни, и по-рядко в иглолистни гори.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 16 Август, 2019 г.

Върни до горе