Pleurotus ostreatus (Jacq.) P. Kumm.
семейство Pleurotaceae

У нас Обикновена кладница.

По света Oyster mushroom (английски), Pleurote en huître (френски), Austern-Seitling (немски), Вешенка обыкновенная, Устричный гриб (руски).

Шапка Несиметрична към пънчето, с форма на мида (стрида) или ветрилообразна. Отначало плоска и правилна, после вдлъбната и фуниевидна. Много месеста, достига на ширина от 6 до 25 cm. Кожицата е съвсем гладка, с маслено възчерен, пепелявосив, кафяв, понякога сиво-охрен до синкаво-червен цвят. Често расте на гниещи пънове и от един корен (мицел) излизат множество екземпляри, шапките им са разположени гъсто една над друга керемидообразно. Ръбът е завит надолу и навътре.

Ламели Бели, редки, понякога свързани помежду си с анастомози; слизат по пънчето доста надолу, често дори до основата, разклоняват се няколко пъти към периферията, докато достигнат ръба, а в пънчето са здраво заловени.

Пънче Бяло, здраво, месесто, в основата филцовано, често странично или ексцентрично разположено, с влакнесто месо. Понякога, когато ламелите са спуснати много надолу, то не се вижда, но обикновено дължината му е 1 до 4 cm, а дебелината –  от 1 до 3 cm.

Месо Бяло, меко и дебело, доста сочно, без особен мирис. При старите плодни тела става твърдо и жилаво, особено в пънчето.

Спори Безцветни, гладки, цилиндрични с размери 8-12 х 3-4 μm. Споровият прашец е бял до бледолилав.

Местообитание Кладницата расте по мъртви и живи дървета, както и по гниещи трупи (кладни) на големи групи на едно място като кичури. Предпочита стеблата на широколистни, по-рядко иглолистни дървета. Появява се късно през лятото и расте чак до настъпване на пълната зима.

Коментар Безусловно ядлива. Макар че цветът на гъбата понякога е тъмен, месото ѝ е бяло, вкусно и дебело; то не променя цвета си, при готвенето остава бяло и приятно, но за готвене трябва да се вземат само млади гъби. Подходяща е и за консервиране. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10). Масово се култивира и продава в големите магазини.

Сходни видове

1. Най-близък вид е Белодробната кладница (Pleurotus pulmonarius), който се отличава с белезникава или светлокафеникава шапка и пожълтяващи с възрастта ламели.
2. По същото време на паднали дървета расте Panellus serotinus (синоним Sarcomixa serotina). Различава се лесно по жълто-зеленикавото пънче.
3. Светложълтата кладница (Pleurotus cornucopiae) е вид, който също прилича на обикновената Кладница. Различава се по формата на рогче, тъй като пънчето е заострено постепенно към основата. Освен това е оцветена в по-светли тонове, има по-силно изразена фуниевидна форма и ламели спускащи се до основата на пънчето.
4. Pleurotus calyptratus има сива, ивичеста шапка и частично покривало под формата на мембрана докато плодното тяло е младо. Плододава върху трепетлики и други тополи през пролетта. Рядък вид в Европа.
5. Pleurotus columbinus е наречен така заради гълъбовосивите-синкави цветови тонове. Според някои е само вариетет на P. ostreatus. Култивира се най-често.

Текста подготви И. Трайков.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Декември, 2020 г.

Върни до горе