Amanita rubescens Pers.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бисерна гъба, Бисерка, Перлова гъба, Перла.

По света Blusher (английски), Amanite rougissante (френски), Perlpilz (немски), Мухомор розовый (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Бледорозова, розово–кафява, червено-кафява, понякога с лек жълтеникав оттенък. Цветовете на шапката са изключително разнообразни при този вид. Покрита с малки бели, сивкави или розовеещи остатъци от общото покривало. Ръбът е изправен и слабо набразден. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, но почервеняват при нараняване и остаряване. Гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, луковично-удебелено в основата и с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло в най-горната част, постепенно преминава в розово-червеникаво надолу. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и често със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него пънчето е покрито с грапавини или власинки. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал. Бял, бледорозов или бледожълт, с кафеникави брадавици по периферията. Отдолу пръстенът е кремав. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.

Волва Под формата на червено-кафяви брадавици разположени в редици, обикалящи разширението в основата на пънчето.

Месо Бяло, плътно, с характерен виненочервен цвят на местата, където е наранено или проядено от червеи и други животни. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са яйцевидни с размер 8-9 х 5-5.5 μm.

Местообитание Расте в широколистни, иглолистни и смесени гори и паркове. Широко разпространен и често срещан вид навсякъде от низините до планините. Плододава от края на пролетта до есента, но най-обилно през лятото.

Коментар Условно ядлива гъба, само след продължителна термична обработка, за обезвреждане на съдържащите се хемолитични вещества, и след обелване на кожицата. Дори и след правилна обработка, някои хора остават чувствителни към нея. Не се препоръчва и поради риск да се сбърка с опасната Пантерка, Amanita pantherina. (Източници: №1,5,6,7,8,9,10)

Сходни видове A. rubescens се различава от други видове Amanita по червенеенето, което се наблюдава след разрязване на месото и по наранените части.

1. На първо място, силно отровната Amanita pantherina (Пантерка). Различава се по формата на волвата (дебел ръб и улей при пантерката) и ненабраздения пръстен. При пантерката няма промяна на цвета на месото, пънчето и ламелите при нараняване.
2. Amanita excelsa (Гъстопетниста мухоморка) е подобна по всички параметри, но се различава по сиво-кафявият цвят на шапката, сивкавите брадавици и месото, което остава бяло и не почервенява.
3. Amanita franchetii (Франшетова мухоморка) също много наподобява Бисерната гъба, но притежава жълтеникави или кремави остатъци от общото покривало. Различава се също и по месото, което остава бяло и не почервенява.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Април, 2017 г.

Върни до горе