Leccinum duriusculum

Leccinum duriusculum.

Leccinum duriusculum (Schulzer ex Kalchbr.) Singer
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Boletus duriusculus Schulzer ex Kalchbr.

У нас Няма име.

По света Slate bolete (английски), Cèpe rude des peupliers (френски), Pappelröhrling, Birkenpilz (немски), Подберёзовик твердоватый (руски).

Шапка От 4 до 15 cm в диаметър. Полусферична, след това изпъкнала, накрая (но рядко) с почти плосък център. Често кожицата е издадена леко над тръбичките. Цветът на шапката е разнообразен – най-често бледо сивокафяв до твърде тъмносиво или червеникаво кафяв. Повърхността е суха, фино кадифена, понякога много фино люспеста, с възрастта става гладка и понякога се напуква.

Тръбички Свободни или почти свободни от пънчето. Дълги до 2,5 cm. Отначало кремави, после до сивобежови. Порите са кръгли, малки (около 0,3-0,4 mm в диаметър), бежови, променят цвета си до светлокафеникаво при нараняване.

Пънче С размери 8–15 cm х 1,5–3 cm, твърдо, право, леко изтъняващо под шапката, цилиндрично до леко бухалковидно при основата. Цветът му е почти бял в горната част, белезникав до бежов – в долната. Пънчето изцяло е покрито с фини сивкави до почти черни люспици, по-големи към основата, често подредени в редички, които в най-горната част на пънчето понякога образуват мрежовидна структура.

Месо Дебело и плътно. В шапката и горната част на пънчето е бяло, при нараняване почервенява, след известно време се променя до тъмно сиво-виолетово или почти черно. В основата на пънчето цветът е често с жълтеникаво-зелени оттенъци и при срязване на места се променя до синьо-зелено. Миризмата е неразличима. Вкусът е безличен до умерен.

Спори Вретеновидни с коничен връх. С размери 14-16 х 4,5-6 μm. Цветът на споровия отпечатък е тютюневокафяв.

Местообитание Образува микориза с различни видове и хибриди от род Populus (топола), по-специално с бяла топола (P. alba) и трепетлика (P. tremula). Предпочита варовити глинести почви, но се среща също върху пясък или глина. Появява се от лятото до късна есен. Не се среща често.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №5,9,10)

Описанието подготви Александър Грозданов. Използвани са данни от текстове на Machiel E. Noordeloos и Roger Phillips. (Оригиналните версии вече не съществуват.)

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Leccinum duriusculum. Плодното тяло е едро и дебеломесесто.

Leccinum duriusculum. Веднага след срязване месото е бяло, а в основата на пънчето има синьо-зеленикави оттенъци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum duriusculum.

Leccinum duriusculum. Месото в шапката постепенно почервенява и после потъмнява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum duriusculum. Младо плодно тяло с потъмняло месо.

Leccinum duriusculum. Порите са бежови и много ситни. Пънчето е покрито с черни люспици, които понякога образуват мрежовидна структура в горната част на пънчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum duriusculum.

Leccinum duriusculum.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum duriusculum. Плодно тяло със светла шапка.

Leccinum duriusculum. Плодни тела с по-тъмни шапки.

Leccinum duriusculum.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Юли, 2022 г.

Върни до горе

6 коментара Leccinum duriusculum

  • Димитър

    Среща се под бели тополи край с. Влахи

  • Татяна Иванова

    26.05.2018 Локорско, Голяма, стара бяла топола, по пътеката край реката.Намерих екземпляр с уникални размери – 24 см в диаметър, при това твърда, порите малко поизядени от ларви.

  • Милен

    06.11.2019 до гр. Пловдив под бяла топола на 5м. от река Марица. 4бр. на купчина с диаметър 10-15см.

  • Татяна Иванова

    26.04.2019 г. под трепетлика в парка на СБР Марикостиново. По пътеката край реката на Локорско има много стари бели тополи. Тъй като гъсталакът е голям трудно е да се провери под всяка, но дали под една или под друга топола, винаги намирам по 1-2 екземпляра. Датите са различни. 26.05.2018, 13.06.2019, 30.06.2020. През 2014 г. видях гъбата за първи път на 02 ноември.

  • Росен Цонев

    Септември 2011 г. под бели тополи при старото корито на река Искър между селата Брегаре и Ореховица, Плевенско имаше доста от този вид. Направил съм снимки.

  • Nikoleta Dimitrova

    09 октомври 2021, намерих няколко, до стари брези, на около 2-300 метра до река Вит(около Плевен).
    С размери 15-16см. Доста плътни. Прашеца от старите гъби беше цвят жълт(горчица).

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>