Marasmius oreades (Bolton) Fr.
семейство Marasmiaceae

У нас Обикновена челядинка (челадинка), Джунджулка, Гвоздейка, Кокошинка.

По света Fairy ring champignon (английски), Faux mousseron (френски), Nelken-Schwindling (немски), Опёнок луговой (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, по-късно плоска с ниска, широка гърбица подобна на пъпка в центъра. Кремава до кафеникава, по-светла при изсушаване. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е гладък или слабо набразден, често при развити плодни тела – фестониран. До 5 cm в диаметър.

Ламели Редки, бели до кремави и свободни от пънчето. При напълно развити екземпляри често с разклонения в дълбочина.

Пънче Цилиндрично, тънко. Бяло до кремаво, но по-светло от шапката. При застаряване жълто-кафеникаво в долната част. Високо до 7-8 cm.

Месо Бяло до белезникаво. Тънко, плътно, в пънчето – жилаво. Със слаба, приятна миризма. Миризмата е особена и се усеща най-добре, когато са събрани повече гъби на куп. Вкусът е приятен.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте по пасища, ливади и горски поляни сред ниска, зелена трева. Може да се срещне по всяко време от пролетта до есента, стига да е достатъчно влажно и да има свежа, зелена растителност. Често се среща на гнезда с голям брой плодни тела, а понякога и в кръгови формации – така наречените самодивски кръгове. Широко разпространен и често срещан вид в цялата страна.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Пънчетата се отстраняват.

Сходни видове Важни белези за определяне на Обикновената челядинка са редките и свободни от пънчето ламели, жилавото месо в пънчето (къса се трудно с ръка), характерната миризма, белият споров прашец, местообитанието и начинът на растеж.

1. Marasmius collinus се отличава със своето кухо пънче и липса на типичната за M. oreades миризма. Останалите черти са сходни.
2. Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa) понякога расте в непосредствена близост до Обикновената челядинка и може да се откъсне по невнимание. Това е отровен вид, който силно наподобява Обикновената челядинка по размер и по цвят. Шапката има характерна заскрежена окраска. Ламелите са прираснали към пънчето или низбягващи.
3. Горската челядинка (Gymnopus dryophilus) и Gymnopus aquosus растат в гори или на открито. Имат по-гъсти ламели и по-тънко месо.
4. Marasmiellus maas-geesterani има пънче с изтъняваща и оцветена розово-кафява основа.
5. Сърнелки като Lepiota erminea, Lepiota oreadiformis и силно отровните Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка), Lepiota subincarnata и други растат сред треви на открито. Имат по-гъсти ламели и притежават остатъци от частично покривало, които могат да са под формата на пръстен върху пънчето или като парцалчета по ръба на шапката или в долната част на пънчето. Шапките често носят люспици.
6. Crinipellis scabellus, Crinipellis subtomentosa и други видове Crinipellis. Те често имат шапки с люспеста или намачкана повърхност и оцветени пънчета.
7. Други видове като Agrocybe molesta, Agrocybe pediades, Stropharia coronilla (Бежова строфария) и Stropharia semiglobata (Торна строфария) имат тъмен споров прашец и кафеникави или сиво-кафеникави ламели.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Юни, 2023 г.

Върни до горе