Rubroboletus satanas (Lenz) Kuan Zhao & Zhu L. Yang
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Suillellus satanas (Lenz) Blanco-Dios, Boletus satanas Lenz

У нас Дяволска гъба, Синкавица, Синаквица, Отровна манатарка.

По света Devil’s bolete (английски), Bolet Satan (френски), Satans-Röhrling (немски), Сатанинский гриб (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. На цвят почти бяла, сребристобяла, сива до сивкаво-охрена, охрена. Понякога развива маслиненозелен тон. Повърхността е суха, гладка или понякога фино напукана, не посинява при нараняване. До 20 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално лимоненожълти, после жълти с маслиненозелен тон до известна степен. Посиняват при нараняване.

Пори Яркочервени до оранжево-червени, постепенно избледняват към ръба на шапката. Посиняват при нараняване.

Пънче Бухалковидно, често значително разширено в основата. Кремаво, лимонено жълто до ярко жълто в горната част. Надолу постепенно става наситено червено или розово-червено. Поне в горната част с добре развита и ситна мрежа. Тя е оцветена във фоновия цвят или е червена. Пънчето посинява при нараняване.

Месо Бледолимоненожълто в млади плодни тела, по-късно белезникаво или бяло в шапката и пънчето. Под кожицата на шапката често с розова ивица. Посинява при излагане на въздух. Няма особена миризма, освен при старите плодни тела, които миришат неприятно. Вкусът е леко кисел.

Спори С размери 9.5–16 × 4.5–7.5 μm.

Местообитание Топли широколистни гори върху варовикова почва. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus), кестен (Castanea), габър (Carpinus) или липа (Tilia). Широко разпространен вид в Европа, но рядко срещан. Значително по-често се среща на юг, докато на север е много по-рядък и напълно отсъства в най-северните части.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Сходни видове Често се бърка с близките видове Rubroboletus rhodoxanthus (Пурпурночервена манатарка), Rubroboletus legaliae (Манатарка на Льо Гал) и Rubroboletus rubrosanguineus. Последните два вида обаче развиват розовеещи до винени тонове върху шапката, които обичайно липсват при Rubroboletus satanas. Като допълнение, R. rubrosanguineus расте предимно в иглолистни гори в планините, където R. satanas не се среща. R. rhodoxanthus се различава на базата на розово обагрената шапка и жълтото месо посиняващо само в шапката. R. satanas има почти изцяло белезникаво месо посиняващо в шапката и в пънчето. Трябва да се направи сравнение и с Rubroboletus pulchrotinctus.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Отровна гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10)

Плододава поединично или на групи през лятото и есента (VI-XI). В България видът не е равномерно разпространен. В някои райони с варовик и благоприятни условия е добре застъпен, но в други райони може да е неоткриваем или рядък. Среща се предимно в дъбови гори в низините и ниските части на планините, но също с други широколистни дървета. Намирали сме вида в букови гори в планините до около 1200 m надморска височина.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе