Дяволска гъба

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas).

Rubroboletus satanas (Lenz) Kuan Zhao & Zhu L. Yang
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Suillellus satanas (Lenz) Blanco-Dios, Boletus satanas Lenz

У нас Дяволска гъба, Синкавица, Синаквица, Отровна манатарка.

По света Devil’s bolete (английски), Bolet Satan (френски), Satans-Röhrling (немски), Сатанинский гриб (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. На цвят почти бяла, сребристобяла, сива до сивкаво-охрена, охрена. Понякога развива маслиненозелен тон. Повърхността е суха, гладка или понякога фино напукана, не посинява при нараняване. До 20 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално лимоненожълти, после жълти с маслиненозелен тон до известна степен. Посиняват при нараняване.

Пори Яркочервени до оранжево-червени, постепенно избледяват към ръба на шапката. Посиняват при нараняване.

Пънче Бухалковидно, често значително разширено в основата. Кремаво, лимонено жълто до ярко жълто в горната част. Надолу постепенно става наситено червено или розово-червено. Поне в горната част с добре развита и ситна мрежа. Тя е оцветена във фоновия цвят или е червена. Пънчето посинява при нараняване.

Месо Бледолимоненожълто в млади плодни тела, по-късно белезникаво или бяло в шапката и пънчето. Под кожицата на шапката често с розова ивица. Посинява при излагане на върздух. Няма особена миризма освен при старите плодни тела, които миришат неприятно. Вкусът е леко кисел.

Спори С размери 9.5–16 × 4.5–7.5 μm.

Местообитание Топли широколистни гори върху варовикова почва. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus), кестен (Castanea), габър (Carpinus) или липа (Tilia). Широко разпространен вид в Европа, но рядко срещан. Много по-често се среща на юг, докато на север е много по-рядък и напълно отсъства в най-северните части.

Сходни видове Често се бърка с близките видове Rubroboletus rhodoxanthus (Пурпурночервена манатарка), Rubroboletus legaliae (Манатарка на Льо Гал) и Rubroboletus rubrosanguineus. Последните два вида обаче развиват розовеещи до винени тонове върху шапката, които обичайно липсват при Rubroboletus satanas. Като допълнение, R. rubrosanguineus расте предимно в иглолистни гори в планините, където R. satanas не се среща. R. rhodoxanthus се различава на базата на розово обагрената шапка и жълтото месо посиняващо само в шапката. R. satanas има почти изцяло белезникаво месо посиняващо в шапката и в пънчето. Трябва да се направи сравнение и с Rubroboletus pulchrotinctus.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар на manatarka.org Отровна гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10)

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas). Шапката е бяла до сребристо-бяла.

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas). Месото посинява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas).

Дяволска гъба (Rubroboletus satanas). Порите са червени или оранжево-червени и посиняват при нараняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas).

Дяволска гъба (Rubroboletus satanas).

 

 

 

 

 

 

 

 

Дяволска гъба (Rubroboletus satanas).

Дяволска гъба (Rubroboletus satanas).

 

 

 

 

 

 

 

 

Дяволска гъба (Rubroboletus satanas).

Дяволски гъби (Rubroboletus satanas).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 27 Април, 2019 г.

Върни до горе

4 коментара Дяволска гъба

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>