Suillellus luridus (Schaeff.) Murrill
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Boletus luridus Schaeff.

У нас Огнена манатарка.

По света Lurid bolete (английски), Bolet blafard (френски), Netzstieliger Hexen-Röhrling (немски), Дубовик оливково-бурый (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоско-изпъкнала. Жълтеникава, жълта, маслиненозеленикаво-жълта, сивкаво-жълта, сивкаво-охрена, маслиненозеленикаво-сива, понякога с по-тъмни петна, жълта с розовеещи или месно оцветени зони или почти изцяло месно оцветена или червена. Повърхността посинява при одраскване. До 15 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално лимоненожълти, после жълти с маслиненозелен тон, посиняват при нараняване. Порите са оранжеви, оранжево-червени или яркочервени, понякога по-бледи към ръба на шапката, посиняват при одраскване.

Пънче Бухалковидно, издуто или цилиндрично, често вкореняващо се. В горната си част най-често кремаво или бледо до яркожълто, по-надолу – червено или бледовинено до винено с повече или по-малко развита оранжево-червена, червена или винено-червена мрежа. Повърхността посинява при допир.

Месо Първоначално лимоненожълто, по-късно белезникаво в шапката и лимоненожълто в пънчето, рядко изцяло мръснобелезникаво. В основата на пънчето тъмночервено, винено, червеникаво-лилаво или лилавеещо-кафяво. Бързо посинява при излагане на въздух. Месото под тръбичките е оранжево-червено, червено или винено. Миризмата е неопределена. Вкусът е кисел.

Спори С размери 10.5–15.5 × 4.5–7 μm.

Местообитание Широколистни, смесени и иглолистни гори, градини и паркове. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus), кестен (Castanea), габър (Carpinus), бреза (Betula), лешник (Corylus), воден габър (Ostrya), липа (Tilia), тополи (Populus), смърч (Picea), ела (Abies), борове (Pinus), хвойна (Juniperus), лавдан (Cystus) и хелиантемум (Helianthemum). В Европа широко разпространен и често срещан вид.

Сходни видове Suillellus luridus се различава от всички други европейски манатарки поради виненото, червеното или оранжево-червеното месо под тръбичките, видно, когато те са отстранени. Сравнете по-обстойно с Suillellus queletii (Келетова манатарка), манатарка която има жълто месо под тръбичките и няма мрежа на пънчето.

S. luridus е изключително вариабилeн вид, поради което понякога се споменават няколко инфраспецифични таксона:

• var. rubriceps (Maire) Singer – с изцяло червена шапка;
• var. erythroteron (Bezdek) Pilát & Dermek – с черешовочервено месо;
• f. lupinus Peltereau ex Gilb. – с яркожълта шапка, иначе оцветена като типичните форми;
• f. primulicolor Simonini – с изцяло жълто плодно тяло, включително порите; вижте също Boletus gabretae.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Условно ядлива гъба след продължително изваряване. Възможно е да предизвика стомашно-чревно разстройство при консумация в сурово състояние и в някои случаи и след кулинарна обработка и е препоръчително да се избягва. Възможно е отравяне при комбиниране с алкохол, подобно на Coprinopsis atramentaria (Сива копринка). (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Широко разпространена и често срещана гъба в България. Плододава от края на пролетта до есента.

Допълнителна информация за сходни видове Vizzini, Simonini, Ercole и Voyron описаха новия вид Boletus mendax през 2013 г. (скоро след това преместен в новосъздадения род Suillellus, като Suillellus mendax). Видът е близък до S. luridus и също толкова силно изменчив, но молекулярни филогенетични изследвания еднозначно доказват независимостта му. Някои ориентири служат за разграничаването на S. mendax от S. luridus на терен. Въпреки това, вариабилността и на двата вида превръща това в истинско предизвикателство.

Пънчето е по-наситено с червен цвят при младите плодни тела на S. mendax, докато при S. luridus фоновият цвят е преобладаващо жълт или жълто-оранжев. При S. mendax мрежата често е неразвита и заместена от точици. Мрежата най-често е ограничена до горните участъци на пънчето и рядко достига основата. Авторите на вида посочват, че има изключения и при двата вида. На практика най-надеждният начин за различаването на двата вида е чрез измерване на спорите с микроскоп, защото S. mendax притежава по-издължени спори. Съответно Q-стойностите при S. mendax варират между 2.6-2.8 (средно 2.7), докато при S. luridus са между 2.1-2.4 (средно 2.2), според авторите.

Наличието или не на ивица червено месо под слоя на тръбичките (наречена линията на Bataille) няма значение в този казус.

Трети вид, Suillellus comptus, има жълто до жълто-оранжево пънче, гранулки вместо мрежа и копиевидна основа на пънчето. При този вид няма линия на Bataille. Расте в южни широколистни гори.

Източник: Boletus mendax, a new species of Boletus sect. Luridi from Italy and insights on the B. luridus complex, A. Vizzini, G. Simonini, E. Ercole, S. Voyron, Mycological Progress, 2013.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Юни, 2021 г.

Върни до горе