Бохусова печурка

Бохусови печурки (Agaricus bohusii). Плодните тела обикновено растат събрани в характерни кичури.

Agaricus bohusii Bon
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Agaricus elvensis sensu Rea

У нас Бохусова печурка.

По света Agaric à pied en fuseau (френски), Spindelfüßiger Champignon (немски).

Шапка В началото полукълбовидна, по-късно изпъкнала до разперена, 5–15 cm в диаметър, покрита с кафява кутикула, напукана на радиално разположени триъгълни, кафеникави люспи и с кафяв диск в центъра. Ръбът е леко провиснал.

Пластинки Свободни от пънчето, гъсти. Отначало са розовооранжеви (като месото на сьомга), по-късно до тъмнокафяви, с блед стерилен ръб.

Пънче До 25 х 3 cm, вретеновидно, удебелено в средата, отначало бяло, покафеняващо  с възрастта, при нараняване червено-кафяво до тъмнокафяво.

Пръстен В горната част на пънчето има двуслоен пръстен с бял цвят, долният слой се разкъсва и покафенява.

Месо Бяло, кафеникаво в стъблото. При срязване се променя бавно до червеникаво, след това постепенно покафенява до червено-кафяво и накрая кафяво.

Спори Яйцевидни, с размери 6-7 x 4,5-6 μm, кафяви.

Местообитание Среща се върху почва, в широколистни гори с участие на ясен (Fraxinus), но също и под клен (Acer) и топола (Populus). Образува плодни тела на големи групи (кичури), но плододава и самостоятелно. Август – октомври.

Разпространение у нас Много рядка. До момента са известни следните  популации на вида: Стара планина (до с. Гложене – две групи плодни тела) и Тракийска низина (гр. Пловдив, парк “Лаута”, две групи плодни тела).

*Стоян Бешков съобщава за група плодни тела при река Ропотамо. Видът се съобщава също от Димитър Василев за района на Защитена местност „Рупите“, от Владимир Въжаров от София (кв. Овча купел, ул. Любляна, в двора на 66-то СОУ „Филип Станиславов“), от Иван Запрянов от парк „Кенана“ в Хасково и от Борислава Господинова от община Бяла, област Варна.

Природозащитен статус Критично застрашен.

Автор на статията Мелания Гьошева.

Препратки към оригинала на статията

Допълнителни сведения и снимки за този вид ще намерите в сайта за Гъбите от Червената книга на България, сайта на Роджър Филипс и сайта Wild About Britain.

Коментар на manatarka.org Гъбата е подходяща за ядене, но не препоръчваме да се събира за ядене поради нейната рядкост.

Бохусови печурки (Agaricus bohusii). Кожицата се състои от множество кафяви, триъгълни люспи.

Бохусови печурки (Agaricus bohusii). Ръбът на пръстена е раздвоен и оцветен кафяв.

 

 

 

 

 

 

 

Бохусови печурки (Agaricus bohusii). Пънчето е вретеновидно, като постепенно изтънява към основата.

Бохусова печурка (Agaricus bohusii). Влакна закачени по долната повърхност на частичното покривало.

 

 

 

 

 

Бохусови печурки (Agaricus bohusii) на преден план.

Бохусови печурки (Agaricus bohusii).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Бохусови печурки (Agaricus bohusii).

Сбор от Бохусови печурки (Agaricus bohusii).

 

 

 

 

 

 

 

 

Бохусови печурки (Agaricus bohusii). Месото е бяло, но постепенно покафенява през червено.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Октомври, 2014

Върни до горе

17 коментара Бохусова печурка

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>