Lepiota badiopurpurea Papetti
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Echinoderma badiopurpureum (Papetti) Papetti

У нас Няма име.

Спори Спорите са елипсовидни, с размери 3.5-5.5 x 2.5-3.3 μm, декстриноидни.

Местообитание В гори върху богата почва. Плододава поединично или на малки групи през есента. Рядък вид.

*Екземплярите показани на тази страница са снимани в храсталак на върба, джанка, люляк и други широколистни храсти край път в близост до с. Главаци, Врачанско, октомври и ноември 2025 г.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове В миналото тази страница беше именувана Echinoderma echinaceum. Екземпляр от сниманата колекция впоследствие беше подложен на ДНК секвениране, при което беше доказано над 99% сходство с две секвенции (ITS) от колекции на Lepiota badiopurpureum от Италия, една от които типова. Секвенциите на L. badiopurpureum и други видове от тази група бяха публикувани от Sarawi и колеги през 2025 г. Сходство на нашата колекция с останалите видове от тази група е по-ниска. В същата публикация Sarawi и колеги показаха, че старото схващане за род Echinoderma е неправилно. Родът е полифилетичен, тоест видове, които генетично не са родствено близки, са били събрани под това родово име изкуствено, макар да имат близък външен вид. По този повод видовете E. echinaceum, Echinoderma badiopurpureum, Echinoderma jacobi, Echinoderma pseudoasperulum, Echinoderma carinii и Echinoderma boertmannii бяха преместени в род Lepiota, секция Eriophorae.

Видът L. badiopurpureum е описан от Papetti от Италия през 2005 г., където е открит в шумата под тис. Отличава се с шапка покрита с червеникаво-кафяв цвят и остри, устойчиви брадавици, късо и дебело пънче с брадавици в долната част със същия цвят и липса на пръстен.

Lepiota echinacea е видът, с който може би най-лесно може да се обърка. Има ронещи се брадавици по шапката, по-тънко пънче и малко по-едри спори.

Lepiota jacobi има по-нежни плодни тела с ронливи, тъмнокафяви брадавици. Брадавиците преминават в пухести повлекла по ръба на шапката.

Lepiota carinii има бежово-жълтеникви плодни тела с контрастиращи тъмнокафяви брадавици.

Lepiota pseudoasperula има тънки и нежни плодни тела. Шапката е светлокафеникава до розово-кафеникава, покрита с по-тъмни брадавици. Този вид е познат от северна Европа.

Lepiota boertmannii е слабо познат вид от тази група отличаващ се по микроскопични белези и генетични данни. Има стерилен ламелен ръб покрит с хейлоцистидии и спори, които не се оцветяват червенокафяви в йоден разтвор (не са декстриноидни). Всички видове споменати до момента, включително L. badiopurpurea, имат декстриноидни спори.

Echinoderma perplexum има шапка с остри брадавици като при L. badiopurpurea, но спорите са по-едри (дължина 5.5-7 μm). Освен това е по-едра гъба.

Допълнителна информация

• Una nuova Lepiota della Sezione Echinatae: L. badiopurpurea sp. nov., C. Papetti, Rivista di Micologia 4, 2005
• Phylogenetic and taxonomic re-assessment of the genera Echinoderma and Lepiota, S. Sarawi, M. Piepenbring & K. Reschke, Fungal Systematics and Evolution 15, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Август, 2026 г.

Върни до горе