Russula fusconigra M.M. Moser
семейство Russulaceae (Гълъбки)

вероятни синоними Russula sphagnicola R. Socha, Russula sphagnophila sensu Romagnesi, Russula robertii sensu Sarnari

У нас Няма име.

По света Russule des sphaignes (френски), Milder Torfmoostäubling (немски), Сыроежка сфагнолюбивая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, но скоро плоска с плитка вдлъбнатина. Разнообразно оцветена: бледовиолетово-кафеникава, кафява, розова, понякога по-тъмна в центъра или светлозеленикава. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът е изправен и набразден при развити шапки. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 6 cm.

Ламели Бели до кремави, умерено гъсти и прираснали. Чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло. Повърхността е гладка или слабо набръчкана. Височина до 6 cm.

Месо Бяло или белезникаво, тънко и крехко. Миризмата е неопределена. Вкусът е приятен, нелютив. Реагира положително с гваякова тинктура.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7.5-10 x 6.5-8 μm. Орнаментацията се състои от брадавици частично свързани помежду си с тънки връзки.

Местообитание В планински гори на постоянно преовлажнени места в присъствието на бреза (Betula). Често сред сфагнов мъх (Sphagnum). Плододава поединично или на малки групи през лятото. Рядък вид.  Видът е широко разпространен в Европа, но се среща по-често на север.

*Показаните екземпляри са от Рила в ПП „Рилски манастир“, август 2024 г.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula fusconigra е вид гълъбка. Въпреки латинското име „кафяво-черна“, показва голямо разнообразие от цветове на шапката, често е бледа и не винаги се определя лесно. Важни характеристики са типът местообитание, набразденият ръб на шапката, бялото пънче, липсата на лютивина в месото, кремавите спори и частично омрежената орнаментация.

Russula nitida е близък вид с обикновено по-тъмна винено-виолетова шапка, пънче често с розова багра и малко по-тъмен споров прашец. Този вид също се асоциира с брези. Местообитанията на двата вида всъщност са много сходни, но R. fusconigra изглежда е по-влаголюбивият вид.

С подобен размер и цветове на шапката са някои често срещани под брези видове като Russula gracillima и Russula betularum. Те имат лютиво месо.

Под брези, но на по-сухи места, често се среща Russula versicolor. Този вид също има много разнообразно оцветяване на шапката, но може да се отличи по пожълтяването и по слаболютивите ламели.

Понеже в България естествените местообитания на брезата често включват и други дървета, трябва да се имат предвид и гълъбки с подобен размер и оцветяване, които живеят в симбиоза с другите дървета. Например Russula nauseosa, Russula cavipes, Russula sapinea и Russula puellaris растат с иглолистни дървета, а Russula puellula расте с бук.

В литературата има описани имена на няколко съседни вида, но в издание на Kibby и колеги от 2026 г., те бяха събрани под едно име. Авторите избраха името R. fusconigra за таксономично най-подходящо.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Октомври, 2026 г.

Върни догоре