Cortinarius albertii Dima, Frøslev & T.S. Jeppesen
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)
синоним Calonarius albertii (Dima, Frøslev & T.S. Jeppesen) Niskanen & Liimat.
У нас Няма име.
По света Cortinaire d’Albert (френски), Weißbereifter Klumpfuß (немски).
Шапка Полукълбовидна, по-късно изпъкнала, със слабо издаден ръб. Бяла или почти бяла, по-късно с жълтеникави до жълтеникаво-охрени зони, но постоянно запазваща белия цвят по периферията. Повърхността е гладка, суха и в известна степен копринено-влакнеста. Диаметър до 5 cm.
Ламели Свободни, оцветени в нюанси на охра. Ръбовете са слабо неравномерни.
Пънче Почти цилиндрично до бухалковидно, с добре оформена базална луковица с ръб. Цветът е бял или почти бял. При някои плодни тела е по-тъмно надолу. С влакнеста повърхност и обилно количество прикрепени влакна – остатъци от кортина. Височината е равна или малко по-голяма от диаметъра на шапката.
Месо Белезникаво. Миризмата е неопределена. Вкусът не е отчетен.
Химични реакции Разтвор на калиева основа оцветява розово-червени кожицата на шапката и повърхността на луковицата.
Спори Бадемовидни, с размери 9.6–11.0 × 5.9–6.6 µm и средна Q-стойност=1.6.
Местообитание Смесена широколистна гора с дъбове (Quercus spp.) и източен бук (Fagus orientalis). Находката е от резерват „Узунбуджак“ в Странджа, октомври 2014 г.
Видът е известен също от Испания, Франция, Германия, Дания, Норвегия и Унгария от гори на дъб, бук или липа, обикновено на варовити места.
Сходни видове Докато в споменатата колекция пънчето е белезникаво без допълнителни оттенъци, много близкият вид Cortinarius catharinae понякога има лилав оттенък на пънчето по описание на Brandrud и колеги. (Източник: Rare, whitish–pale ochre Cortinarius species of sect. Calochroi from calcareous Tilia forests in South East Norway, T. E. Brandrud, T. G. Frøslev & B. Dima, Agarica, vol. 38, 2018)
Автори на описанието Горният текст съдържа информация от научна статия на Б. Асьов и Ц. Радукова публикувана през 2026 г. В нея е описана находка с име Calonarius albertii, като определението е потвърдено с ДНК секвениране. Преводът от английски е на П. Неделев. (Източник: Hidden diversity: noteworthy cortinarioid fungi (Cortinarius s. l.) from relict deciduous forests of Strandzha Mountain, Bulgaria, B. Assyov & Tz. Radoukova, Ecologia Balkanica, vol. 18(1), 2026)
Коментар на manatarka.org Гъба с неизвестна ядливост.
Допълнителна информация През 2022 г. Liimatainen и колеги публикуваха мащабно филогенетично изследване на Cortinarius, при което бяха направени значителни промени в класификацията на видовете паяжинници. Големият род Cortinarius беше раздробен на десет по-малки рода, при което тези видове от групата на Cortinarius calochrous, наричани преди това съвкупно Calochroi, както и други, попаднаха в род с новото име Calonarius. По-късно, през 2024 г., Gallone и колеги оспориха необходимостта от разделянето на Cortinarius на този етап от време, защото при някои от клоните във филогенетичния анализ подреждането се потвърждава твърде несигурно при последващи анализи.
Taming the beast: a revised classification of Cortinariaceae based on genomic data, K. Liimatainen, J.T. Kim, L. Pokorny, P.M. Kirk, B. Dentinger, T. Niskanen, Fungal Diversity 112(1), 2022
The genus Cortinarius should not (yet) be split, B. Gallone, Th. W. Kuyper & J. Nuytinck, IMA Fungus, vol. 15, 2024
Последна редакция на pavel от 1 Ноември, 2026 г.

Leave a Reply