Agaricus comtulus Fr.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Agaricus niveolutescens Huijsman

У нас Дребна печурка, Пеперуда.

По света Agaric élégant (френски), Wiesenzwergchampignon (немски), Шампиньон изящный (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска, често с плосък или плитко вдлъбнат център. Бяла, но често с допълнително охрено, розово или розово-кафеникаво оцветяване, особено в центъра. Пожълтява бавно след нараняване. Повърхността е гладка и финолюспеста до люспеста. Ръбът е изправен и носи висящи остатъци от частично покривало. Диаметър до 5 cm.

Ламели Разнообразно оцветени, отначало белезникави или бледорозови, после розови до розово-сиви, червеникаво-кафяви и накрая кафяво-черни. Гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. С ципест пръстен разположен в горната или средната част. Бяло. Повърхността е гладка над пръстена и финовлакнеста под него и пожълтява на местата на нараняване. Височина до 6 cm. Често се виждат къси бели ризоморфи произлизащи от основата на пънчето.

Пръстен Тесен, еднослоен, влакнест и нежен. Хоризонтален или слабо увиснал.

Месо Бяло или белезникаво, с  тенденция да пожълтява в основата на пънчето. Понякога розовее под повърхността при развити плодни тела. С приятна гъбена миризма или с нотка на анасон или бадеми. Вкусът е неопределен. Под въздействие на калиева основа (KOH) се оцветява яркожълто.

Спори Споровият прашец е черно-кафяв. Спорите са с размери  4-5 х 3.5-4 μm.

Местообитание Пасища, ливади и други места, където редовно пашуват животни. Рядко в гори. Плододава на групи през есента. Широко разпространен вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №2,5,7,9,21) Въпреки това, не се препоръчва, понеже принадлежи към сложна група от слабо известни видове с непозната ядливост.

Сходни видове Agaricus comtulus принадлежи към печурките от секция Minores, за които са характерни малките размери и тънко месо, образуването на тънки, тесни пръстени, наличието на пурпурни тонове по шапките и пожълтяване на наранените места. В тази група са описани около 20 вида в Европа, като сред тях има слабо проучени, трудно различими и с различни интерпретации в литературата видове. Ясно е, че за надеждно определяне в тази група може да се разчита единствено на молекулярен анализ на ДНК.

В тази група са и видовете Agaricus dulcidulus, Agaricus pseudolutosus и други.

Полската печурка (Agaricus campestris), вид често срещан и събиран в България, може да се сбърка с A. comtulus, тъй като растe в сходни местообитания. Полската печурка има по-едри и месести плодни тела без пожълтяващи части.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Декември, 2019 г.

Върни до горе