Полска печурка

Полски печурки (Agaricus campestris).

Agaricus campestris L.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Полска печурка, Червенушка, Старци.

По света Field mushroom (английски), Wiesenchampignon (немски), Шампиньон обыкновенный (руски).

Шапка Бяла, покрита с фини бели влакна и понякога кафеникави люспици. Отначало кълбовидна,  по-късно полусферична и накрая плоска. Ръбът в началото е подвит, после се изправя и носи фрагменти от частичното покривало. Диаметър до 12 cm.

Ламели Отначало розови, после розово-кафяви, кафяви и накрая черно-кафяви. Ламелите са розови преди разкъсването на частичното покривало. Те са гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Бяло, цилиндично или стеснено в основата. Гладко над пръстена, мъхесто под него. Височина до 6-8 cm и дебелина до 2-3 cm.

Пръстен Бял, единичен и нежен. Скоро след разтварянето на шапката той опада и често не се наблюдава при развитите гъби.

Месо Бяло или слабо розовеещо при нараняване, особено над ламелите. Вкусът и миризмата са приятни.

Спори Черно-кафяви. Формата на спорите е елипсовидна, с размери 7-8 х 4-5 μm.

Местообитание Пасища, торища и ливади и други открити места, където пасат животни. Плододава поединично или на групи. Сезонът е от края на пролетта до късна есен (V-XI), но най-обилно плододава през есента след дъждове.

Коментар Отлична ядлива гъба (източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) – употребява се в свежо състояние, сушена и консервирана.

Сходни видове Възможно е Agaricus campestris да се сбърка с някои други гъби, които също растат на затревени места и са бели на цвят. Важно е да се запомни, че A. campestris има розови до кафяви ламели и че брането за консумация на неразвити гъби, при които цветът на ламелите е неясен, крие особена опасност.

  • Видове мухоморки (Amanita spp.).  По поляни у нас се среща Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка). Други видове мухоморки с бели шапки се срещат в горите, но е възможно да се открият и по краищата на гори. Това са силно отровните Amanita verna (Бяла мухоморка),  Amanita virosa (Бяла леплива мухоморка), Amanita phalloides var. alba (Зелена мухоморка), но и други видове мухоморки: Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка), Amanita ovoidea (Яйцевидна мухоморка), Amanita citrina (Жълта мухоморка), Amanita vaginata var. alba (Сурогризка) и други. При всички видове мухоморки има остатъци от общо покривало (волва) около основата на пънчето и се наблюдават предимно бели ламели, а не кафяви.
  • Други видове печурки (Agaricus spp.). Те са множество и голям брой от тях се срещат по поляни и пасища. За различаване се отчитат размери, окраска, форма на пънче и пръстен, цвят на месо и миризма. В някои случаи е много трудно определянето на точен вид. По пасища заедно с A. campestris  се срещат видове като Agaricus arvensis (Анасонова печурка) и Agaricus comtulus (Дребна печурка). Отровният вид Agaricus xanthodermus (Карболова печурка) има неприятна миризма на карбол или мастило, а при разрязване в основата на пънчето жълтее.
  • Leucoagaricus leucothites (Бяла сърнелка) е често срещан вид и наподобява печурка, но има бели ламели. Има малък пръстен и разширена основа на пънчето като луковица.
  • Различни видове сърнелки (Lepiota spp.) растат сред треви на открити места, сред които Lepiota erminea, Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка), Lepiota oreadiformis и силно отровните Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка) и Lepiota subincarnata. Всички тези видове имат бели ламели.
  • Сърнели (Macrolepiota sp.). Macrolepiota excoriata (Полска сърнела) се среща понякога заедно с A. campestris. Отличава се по белите ламели.
  • Агроцибета (Agrocybe spp.). Видовете Agrocybe pediades, Agrocybe molesta и Agrocybe praecox (Пролетна гъба) се срещат на затревени места. При тях ламелите са прираснали към пънчето.
  • Хебеломи (Hebeloma spp.). Обикновено растат в горите, но също и по горските граници и около самотни дървета. Имат кафяви ламели, които са прираснали към пънчето. Често миризмата е неприятна, землиста.
  • Stropharia coronilla (Бежова строфария) също има прираснали ламели и пурпуно-кафява спорова маса. Шапките са охрени до жълтеникави. Stropharia melanosperma има бяла шапка и сиви ламели с бледовиолетов оттенък. И двата вида растат на открити места.
  • Пърхутки, които се срещат на затревени места, като Bovista plumbea (Оловносива пърхутка) и Vascellum pratense (Ливадна пърхутка). Полската пърхутка (Calvatia utriformis), Главестата пърхутка (Calvatia excipuliformis) и Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) са с по-големи размери. Никой от тези видове не образува ламели.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Полски печурки (Agaricus campestris).

Полски печурки (Agaricus campestris).

 

 

 

 

 

 

 

 

Полска печурка (Agaricus campestris). Месото остава бяло след разрязване, не пожълтява в никоя част.

Полска печурка (Agaricus campestris). Характерното розовеене на ламелите на младите гъби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Полска печурка (Agaricus campestris). Пръстенът е тънък и съвсем нежен.

Полски печурки (Agaricus campestris). Пръстенът понякога не е добре оформен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Полски печурки (Agaricus campestris). Ламелите са тъмнокафяви при развитите гъби.

Полски печурки (Agaricus campestris).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Февруари, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>