Agaricus campestris L.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Полска печурка, Червенушка, Старци.

По света Field mushroom (английски), Agaric champêtre, Rosé-des-prés (френски), Wiesenchampignon (немски), Шампиньон обыкновенный (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна и накрая плоска. Бяла, покрита с фини бели влакна или почти гладка. Рядко сивкаво-розова или бяла и покрита с кафеникави люспици. При стари екземпляри понякога кафеникава. Ръбът в началото е подвит, после се изправя и носи остатъци от частичното покривало. Диаметър до 12 cm.

Ламели Отначало розови, после розово-кафяви, кафяви и накрая черно-кафяви. Ламелите са розови преди разкъсването на частичното покривало. Те са гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Бяло, цилиндично или стеснено в основата. Гладко над пръстена, мъхесто под него. Височина до 6-8 cm и дебелина до 2-3 cm.

Пръстен Бял, единичен, еднослоен, тесен и нежен. Скоро след разтварянето на шапката той опада и често не се наблюдава при развитите гъби.

Месо Бяло или слабо розовеещо при нараняване, особено над ламелите. Вкусът и миризмата са приятни.

Спори Черно-кафяви. Формата на спорите е елипсовидна, с размери 6-9.5 х 4-6.5 μm.

Местообитание Пасища, торища, ливади и други открити места, където пасат животни. Плододава поединично или на групи. Сезонът е от края на пролетта до късна есен (V-XI), но най-обилно плододава през есента след дъждове. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Отлична ядлива гъба (източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) – употребява се в свежо състояние, сушена и консервирана.

Сходни видове Възможно е Agaricus campestris да се сбърка с някои други гъби, които също растат на затревени места и са бели на цвят. Важно е да се запомни, че A. campestris има розови до кафяви ламели и че брането за консумация на неразвити гъби, при които цветът на ламелите е неясен, крие особена опасност.

• Видове мухоморки (Amanita spp.).  По поляни у нас се среща Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка). Други видове мухоморки с бели шапки се срещат в горите, но е възможно да се открият и по краищата на гори. Това са силно отровните Amanita verna (Бяла мухоморка),  Amanita virosa (Бяла леплива мухоморка), Amanita phalloides var. alba (Зелена мухоморка), но и други видове мухоморки: Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка), Amanita ovoidea (Яйцевидна мухоморка), Amanita citrina (Жълта мухоморка), Amanita vaginata var. alba (Сурогризка) и други. При всички видове мухоморки има остатъци от общо покривало (волва) около основата на пънчето и се наблюдават предимно бели ламели, а не кафяви.
• Други видове печурки (Agaricus spp.). Те са множество и голям брой от тях се срещат по поляни и пасища. За различаване се отчитат размери, окраска, форма на пънче и пръстен, цвят на месо и миризма. В някои случаи е много трудно определянето на точен вид. По пасища заедно с A. campestris  се срещат видове като Agaricus arvensis (Анасонова печурка), Agaricus comtulus (Дребна печурка), Agaricus cupreobrunneus и други. Отровният вид Agaricus xanthodermus (Карболова печурка) има неприятна миризма на карбол или мастило, а при разрязване в основата на пънчето жълтее. Такава миризма и пожълтяване отсъстват при A. campestris.
• Leucoagaricus leucothites (Бяла сърнелка) е често срещан вид и наподобява печурка, но има бели ламели. Има малък пръстен и разширена основа на пънчето като луковица.
• Различни видове сърнелки (Lepiota spp.) растат сред треви на открити места, сред които Lepiota erminea, Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка), Lepiota oreadiformis и силно отровните Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка) и Lepiota subincarnata. Всички тези видове имат бели ламели.
• Сърнели (Macrolepiota spp.). Macrolepiota excoriata (Полска сърнела) се среща понякога заедно с A. campestris. Отличава се по белите ламели.
• Агроцибета (Agrocybe spp.). Видовете Agrocybe pediades, Agrocybe molesta и Agrocybe praecox (Пролетна гъба) се срещат на затревени места. При тях ламелите са прираснали към пънчето.
  
• Хебеломи (Hebeloma spp.), като например Hebeloma sinapizans (Синапова гъба) и Hebeloma mesophaeum. Обикновено растат в горите, но също по горските граници и около самотни дървета. Имат кафяви ламели, които са прираснали към пънчето. Често миризмата е неприятна и землиста.
• Stropharia coronilla (Бежова строфария) също има прираснали ламели и пурпурно-кафява спорова маса. Шапките са охрени до жълтеникави. Stropharia melanosperma има бяла шапка и сиви ламели с бледовиолетов оттенък. И двата вида растат на открити места.
• Пърхутки, които се срещат на затревени места, като Bovista plumbea (Оловносива пърхутка) и Lycoperdon pratense (Ливадна пърхутка). Полската пърхутка (Calvatia utriformis), Главестата пърхутка (Calvatia excipuliformis) и Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) са с по-големи размери. Нито един от тези видове не образува ламели.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Януари, 2022 г.

Върни до горе