Amanita verna (Bull.) Lam.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бяла мухоморка.

По света Amanite printanière (френски), Frühlings-Knollenblätterpilz (немски), Мухомор весенний (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, но може да бъде и бледокремава. Повърхността е гладка и влажна. Отсъстват остатъци от общо покривало. Ръбът е гладък или финовлакнест и ненабразден. Достига до 10 cm в диаметър.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, има пръстен. Основата обхваната от остатък от общо покривало (волва). Бяло. Гладко или покрито с нежни, бели, влакнести парцалчета. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, висящ и траен. Разполага се в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял. Горната му повърхност е гладка и ненабраздена.

Волва Бяла мембрана, с торбеста форма, обгръщаща основата на пънчето. Понякога е скрита дълбоко в горската шума или почва и трябва да се изрови за да се разгледа.

Месо Бяло, плътно. Без особена миризма, освен при старите екземпляри, когато е възможно миризмата да е неприятна. Не бива да се опитва на вкус. Под въздействието на калиева основа (КОН) месото променя цвета си в яркожълто.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични до яйцевидни с размери 8-11 х 7-9 μm.

Местообитание Широколистни и по-рядко иглолистни гори, у нас обикновено с дъб (Quercus). Предпочита по-топли и южни места. Плододава поединично или на групи. Расте предимно в периода от разгара на пролетта до началото на лятото, но не е изключено да се срещне и през лятото и есента. В превод от латински език „verna“ означава пролетна. Не е често срещан вид.

Коментар Бялата мухоморка е смъртоносно отровна гъба. (Източници: №1,2,6,9,10) Предизвиква синдром на фалоидно гъбно отравяне.

Сходни видове На първо място трябва да се подчертае възможността за объркване на Бялата мухоморка с различни видове печурки (Agaricus) с бели шапки. Сред тях са ядливите видове Agaricus campestris (Полска печурка), Agaricus arvensis (Ливадна печурка), Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка), Agaricus urinascens (Едроспорова печурка) и други. Всички видове печурки имат тъмнокафяв споров прашец и тъмнокафяви ламели при развитите плодни тела. Опасност представляват неразвитите плодни тела, при които не се виждат оцветените ламели.

Често се случва гъбари да не различават отделни видове мухоморки и да наричат „Бяла мухоморка“ всички тези с бели шапки. Всъщност има немалко видове с бели шапки и също такива, които обикновено са оцветени, но поради условията или други фактори могат да са обезцветят до бяло.

1. Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa) е рядък, студенолюбив вид, който обитава планински гори и плододава през лятото и есента. Има бяла, яйцевидна шапка, която дълго време не се разтваря. Пънчето носи един лесно разпадащ се и понякога отсъстващ пръстен. Самото пънче е покрито с груби, езиковидни израстъци. Видът е също толкова отровен.
2. Белият вариетет на Зелената мухоморка (Amanita phalloides var. alba) трудно се различава от истинската Бяла мухоморка. Нормално оцветени екземпляри със зелени шапки често се намират едновременно с тези с бели шапки. Обикновено се виждат бледозеленикави следи върху пънчето и вътрешността на волвата, които също подсещат за видовата принадлежност. Пръстенът на Зелената мухоморка е набразден отгоре. Сезонът на Зелената мухоморка е през лятото и есента.
3. Сурогризката (Amanita vaginata) също може да се сбърка с Бялата мухоморка, особено екземпляри с бели шапки. При този вид не се образува пръстен, а ръбът на шапката е набразден.
4. Едролюспестата мухоморка (Amanita vittadinii) расте на открити, затревени места. Торбеста волва липсва, а шапката и долната част на пънчето са люспести. Плододава от пролетта до есента.
5. Шишарковидната мухоморка (Amanita strobiliformis) и Шипоглавата мухоморка (Amanita echinocephala) обикновено имат по-масивен строеж и носят остатъци от покривало върху шапката. При тях волвата не е под формата на торбичка.
6. Amanita boudieri има шапка покрита с брадавици и пясък. Не образува ясен пръстен, нито волва с форма на торбичка. Средиземноморски вид с много малко наблюдения от България. Плододава през пролетта.
7. Яйцевидната мухоморка (Amanita ovoidea) е по-масивна и носи характерни остатъци от частично покривало по ръба на шапката и бързо изчезващ пръстен. Средиземноморски вид, който се появява в южна България и по брега на Черно море през есента.
8. Amanita proxima е още една средиземноморска мухоморка, която наподобява A. ovoidea, но има волва като торбичка с оранжев цвят. Рядък, есенен вид в южна България.
9. Екземпляри на Жълтата мухоморка (Amanita citrina var. alba) с бял цвят имат остатъци от покривало върху шапката и се разпознават лесно поради миризмата на сурови картофи и липсата на торбеста волва. Тази мухоморка расте през есента.
10. Фризиевата мухоморка (Amanita eliae) е друга пролетна мухоморка, с която Бялата мухоморка може лесно да се сбърка. Има ясни бразди по периферията на шапката. Пръстенът също така е набразден по горната повърхност. В основата липсва торбеста волва.

Реакцията към калиева основа (KOH) на месото и повърхностите е причина за присъствието на противоречиви описания на Amanita verna в литературата. Някои автори разглеждаха екземпляри с жълта реакция като отделен вариетет, Amanita verna var. decipiens, а тези с отрицателна реакция като Amanita verna var. verna. Alvarado и колеги проведоха молекулярно изследване на различни видове мухоморки от тази група (секция Phalloideae) през 2022 г. Техните резултати показват съвсем ясно, че различната реакция се дължи на това, че видовете са два. Те обозначиха вида с жълтата реакция, пролетна сезонност и разпространение в широколистни гори в южна и средна Европа като същинската Amanita verna, докато видът с отрицателна реакция прие новото име Amanita vidua. A. vidua засега е познат единствено от вечнозелени и широколистни гори в средиземноморския регион и също плододава през пролетта. Значението на тази реакция е важно и при сравнение с останалите видове от секцията. A. phalloides има отрицателна реакция (бледожълтеникава при бели екземпляри), а A. virosa има положителна реакция. Авторите на изследването споменават и нов вид за Европа с положителна реакция, Amanita amerivirosa, който се среща в дъбови гори в западна Франция и изглежда има разширяващо се разпространение. (Източник: Amanita Section Phalloideae Species in the Mediterranean Basin: Destroying Angels Reviewed, P. Alvarado, A. Gasch-Illescas, S. Morel, M. B. Dagher-Kharrat, G. Moreno, J. L. Manjón, X. Carteret, J.-M. Bellanger, S. Rapior, M. Gelardi, P.-A. Moreau, Biology 11(5), 2022)

Текста подготви П. Неделев

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 25 Декември, 2023 г.

Върни до горе