Бяла мухоморка

Бели мухоморки (Amanita verna). Волвата в основата на пънчето е под формата на торбичка.

Amanita verna (Bull.) Lam.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бяла мухоморка.

По света Amanite printanière (френски), Frühlings-Knollenblätterpilz (немски), Мухомор весенний (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, но може да бъде и бледо кремава. Повърхостта е гладка и влажна. Отсъстват остатъци от общо покривало. Ръбът е гладък или леко влакнест, но е ненабразден. Достига до 10 cm в диаметър.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата обхваната от остатък от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло. Гладко или покрито с фини бели влакна. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, висящ и траен. Разполага се в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял. Горната му повърхност е гладка и ненабраздена.

Волва Бяла мембрана, с торбеста форма, обгръщаща основата на пънчето. Понякога е скрита дълбоко в горската шума или почва и трябва да се изрови за да се разгледа.

Месо Бяло, плътно. Без особена миризма, освен при старите екземпляри, когато е възможно миризмата да е неприятна. Не бива да се опитва на вкус. Под въздействието на калиева основа (КОН) месото променя цвета си в яркожълто при вариетет Amanita verna var. decipiens.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични до яйцевидни с размери 8-11 х 7-9 μm.

Местообитание Широколистни и по-рядко иглолистни гори, у нас обикновено с дъб (Quercus). Предпочита по-топли и южни места. Плододава поединично или на групи. Расте предимно в периода от разгара на пролетта до началото на лятото, но не е изключено да се срещне и през лятото и есента. В превод от латински език „verna“ означава пролетна.

Коментар Бялата мухоморка е смъртоносно отровна гъба. (Източници: №1,2,6,9,10) Предизвиква синдром на фалоидно гъбно отравяне.

Сходни видове На първо място, трябва да се подчертае възможността за сбъркване на Бялата мухоморка с различни видове печурки (Agaricus) с бели шапки. Сред тях са ядливите видове Agaricus campestris (Полска печурка), Agaricus arvensis (Ливадна печурка), Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка), Agaricus urinascens (Едроспорова печурка) и други. Всички споменати видове печурки имат тъмнокафяв споров прашец и тъмнокафяви ламели при развитите плодни тела.

Бялата мухоморка може да се сбърка и с различни други видове мухоморки с бели шапки. Тук ще се споменат някои от тези, които се срещат в България.

  1. Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa) е рядък, студенолюбив вид, който се среща във високопланинските гори. Пънчето на Amanita virosa носи един лесно разпадащ се и понякога отсъстващ пръстен. Самото пънче е покрито с груби, езиковидни израстъци. Видът е смъртоносно отровен.
  2. Белият вариетет на Зелената мухоморка (Amanita phalloides var. alba) трудно се различава от Бялата мухоморка. Обикновено присъстват бледозеленикави следи върху пънчето и вътрешността на волвата, които подсещат за видовата принадлежност. Пръстенът на Зелената мухоморка е набразден отгоре.
  3. Белият вариетет на Сурогризката (Amanita vaginata var. alba) също може да се сбърка с Бялата мухоморка. При нея не се образува пръстен и ръбът на шапката е набразден.
  4. Едролюспестата мухоморка (Amanita vittadinii) расте на открити, затревени места. Вместо торбеста волва, долната част на пънчето е люспеста.
  5. Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка) и Amanita echinocephala обикновено са с по-масивен строеж и имат остатъци от покривало върху шапката. При тях отсъства волва под формата на торбичка.
  6. Яйцевидната мухоморка (Amanita ovoidea) е по-масивна и носи характерни остатъци от частично покривало по ръба на шапката и бързо изчезващ пръстен.
  7. Екземпляри на Жълтата мухоморка (Amanita citrina var. alba) с бял цвят имат остатъци от покривало върху шапката и се разпознават лесно поради миризмата на сурови картофи и липсата на торбеста волва.
  8. Amanita eliae е друга пролетна мухоморка, с която Бялата мухоморка може лесно да се сбърка. При нея има ясни бразди по периферията на шапката. Пръстенът също така е набразден по горната си повърхност. В основата липсва торбеста волва.

Текста подготви П. Неделев

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Бяла мухоморка (Amanita verna).

Бели мухоморки (Amanita verna).

 

 

 

 

 

 

Бяла мухоморка (Amanita verna). Шапката е бяла.

Бяла мухоморка (Amanita verna). Ламелите са бели.

 

 

 

 

 

 

 

Бяла мухоморка (Amanita verna).

Бяла мухоморка (Amanita verna).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Декември, 2014

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>