Armillaria mellea (Vahl) P Kumm.
семейство Physalacriaceae

синоними Armillariella mellea (Vahl) P. Karst, Clitocybe mellea (Vahl) Ricken

Видовото име „mellea” означава с цвят на пчелен мед.

У нас Обикновена пънчушка, Припънка, Светеща пънчушка, Фосфорна гъба, Чума по дърветата.

По света Honey fungus (английски), Armillaire couleur de miel (френски), Honiggelber Hallimasch (немски), Опёнок осенний (руски).

Шапка Тънкомесеста, с диаметър до 12 cm. Отначало е полусферична и е свързана за пънчето чрез кожесто було; по-късно става широка и плоска, ръбът се откъсва от булото и то остава да виси като пръстен на пънчето. Цветът на шапката е разнообразен — ясноохрен, меденожълт, сивочервен или дори нечисто кафяв. Покрито е с множество тъмни мъхнати люспици, които са наредени в концентрични кръгове — в средата по-гъсти, а към периферията по-редки. Тези люспици се изтриват лесно с пръст и опадват, също така се измиват и от дъждовете. Шапките на развитите екземпляри по средата са тъмнокафяво оцветени от миниатюрни зрънца.

Ламели Отдалечени една от друга, отначало бели с жълти или розови тонове, по-късно потъмняват, слабо низбягващи. По тях се забелязват често по-тъмни, ръждиви петна.

Пънче На височива до 10 cm, а понякога и до 20 cm. Диаметър – 1,5 до 2 cm. Цилиндрично или изтъняващо към основата, често леко изкривено, с пръстен. Над пръстена е белезникаво, а под пръстена е жълто или кафяво с по-тъмна масленокафява основа. Повърхността е влакнеста.

Пръстен Разположен в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял до жълтеникав, траен.

Месо Тънко, отначало бяло, а после бледо кафяво. В областта на пънчето е жилаво.

Спори Безцветни, гладки, елипсовидни, 7-9 х 5-6 μm. Споровият прашец е бял.

Местообитание Припънката се среща на кичури от плодни тела по отрязаните гниещи пънове, по пречупените дървета, по отпадъците от дърветата при преработката на дървени материали, трески, клони, клончета и пр. Но тя напада и жива дървесина — широколистните и овощни дървета, на които нанася големи вреди, защото ги изсушава отчасти или изцяло. Гъбата прониква между кората и дървесината на дървото, както по стеблото, така и по корените и се храни с разлагащите се там органически вещества, но при живите дървета тя напада и здравите дървесни клетки и ги умъртвява. Гъбата се разпространява от дърво на дърво с помощта на мицелни върви, наречени ризоморфи. Ако някой пън или стебло, дори трески или стърготини са нападнати от мицела на тази гъба, те през нощта или на тъмно светят (фосфоресцират).

Плододава предимно през есента (IX-XII), но е възможно да се появи случайно и по-рано (V-VI).

Коментар Условно ядлива гъба, след продължителна термична обработка. Според някои автори гъбата е трудно смилаема и за това се препоръчва да се използват само младите гугли, и то в малки количества. Също така, недостатъчно обработени гъби или остарели гъби могат да причинят отравяния. (Източници: №1,5,7,8,9,10)

Сходни видове Припънката много прилича на Armillaria gallica, която е с кремави, по-късно месночервени ламели, памуковидно частично покривало и пънче задебелно в основата; Armillaria ostoyae (Смърчова пънчушка), която има тъмни люспи върху шапката и пънчето и най-често расте до иглолистни дървета, предимно смърчове и Armillaria tabescens (Неопръстенена пънчушка), която не образува пръстен. Понякога я объркват с Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка), която е със сярножълта, по средата червеникавокафява шапка, жълтозеленикави до маслиненочерни ламели и много горчиво месо.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Май, 2024 г.

Върни до горе