Galerina marginata (Batsch) Kühner
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)
синоним Galerina autumnalis (Peck) A.H. Sm. & Singer, Galerina unicolor (Vahl) Singer
У нас Отровна галерина.
По света Funeral bell (английски), Galérine marginée (френски), Gifthäubling (немски), Галерина окаймлённая (руски).
Шапка Отначало камбанковидна с подвит ръб, по-късно полусферична и накрая плоска с нисък централен връх и изправен ръб. Кафява до охрено-кафява на цвят и гладка. В зависимост от влажността върху шапката се наблюдават зони с различен тон. По ръба са виждат прозиращи ребра. До 7 cm в диаметър.
Ламели Гъсти, прираснали към пънчето. Първоначално бледо-кафеникави или охрени, по-късно червеникаво-кафяви. Ръбовете са заскрежени.
Пънче До 7 cm на височина и цилиндрично, с наличие на пръстен. Пънчето е бледо охрено над пръстена и кафеникаво под него. В областта на основата кафеникавата повърхност е покрита с влакнести ивици с характерна копринена лъскавина. Пънчетата на отделните плодни тела не се обединяват в основите си (за разлика от Кичурестата пънчушка, Kuehneromyces mutabilis).
Пръстен Разположен в горната половина на пънчето, като прилепва към него или липсва (при отмиване и стари екземпляри). В началото белезникав, но може да покафенее от паднали спори.
Месо Тънко, бледо-кафяво или охрено. С миризма и вкус на брашно, които се проявяват в различна степен. Не бива да се вкусва.
Спори Елипсовидни с размери 8–10 by 5–6 µm. Споровият прашец е червено-кафяв или ръждив.
Местообитание Гори и паркове. Расте на групи или поединично върху мъртва широколистна и иглолистна дървесина – пънове, паднали дървета и трупи. Понякога плододава върху почва в близост до погребана дървесина. Намира се от пролетта до есента.
Коментар Силно отровна гъба, която може да причини смърт. Опасна поради сходство с ядлив вид. (Източници: №6,8,9,10)
Сходни видове Твърде близко е сходството с ядливата Кичуреста пънчушка (Kuehneromyces mutabilis). Двата вида се различават изключително трудно. Обикновено в литературата като главна разлика се посочва орнаментацията на пънчето при Кичурестата пънчушка, която се състои от много ситни люспици в частта под пръстена. Тези люспици не винаги се виждат, защото се отмиват или отстраняват лесно. При Отровната галерина отсъстват такива люспици, но пък и трудно могат да се доловят влакнестите ивици с копринена лъскавина присъщи за нея.
Растежът на Кичурестата пънчушка се характеризира с образуване на кичури с гъсто разположени плодни тела. Пънчетата им са обединени в основите. При Отровната галерина това не е съвсем така, като плодните тела най-често се образуват съвсем самостоятелно. По-рядко няколко плодни тела се образуват скупчени заедно, но с пънчета насочени встрани едно от друго. Този белег също се долавя трудно. На една от снимките по-долу са показани няколко плодни тела във формация наподобяваща кичур.
Зимната припънка (Flammulina velutipes) e друга ядлива гъба, която образува кичури върху дървесина, но може да плододава и самостоятелно. Тя се среща от края на есента до пролетта. При нея пръстен не се образува, а основата на пънчето е кафяво-черна и с характерна кадифена повърхност.
Текста подготви П. Неделев
Последна редакция на pavel от 24 Август, 2024 г.
Leave a Reply