Сиво-черна бучка « Сайт за гъбите в България

Сиво-черна бучка

Сиво-черна бучка (Helvella lacunosa).

Helvella lacunosa Afzelius s. l.
семейство Helvellaceae

У нас Сиво-черна бучка, Яместа бучка, Сива дипленка.

По света Elfin saddle (английски), Helvelle lacuneuse (френски), Gruben-Lorchel (немски), Лопастник ямчатый (руски).

Плодно тяло Състои се от шапка и пънче. Плодното тяло достига до 10 cm на височина.

Шапка Показва голямо разнообразие във формата си. Може да е подобна на качулка, седловидна (разделена на два или повече дяла) или силно нагъната и наподобяваща повърхността на мозък. Самата шапка е тънка и тясно свързана към пънчето в най-горната си част. Възможно е допълнително свързване между ръбовете на шапката и пънчето. Цветът на външната повърхност варира от бледосив до сиво-черен, в редки случаи е чисто бял. Вътрешната повърхност е със същия или по-блед цвят и може да е гладка или оребрена. Диаметър до 6 cm.

Пънче Също показва голямо разнообразие във формата и размерите си. Пънчето е цилиндрично или слабо разширено в основата, дълбоко набраздено вертикално, на места с ямки. Цветът е бледосив до тъмносив.

Месо Тънко, леко еластично, но и чупливо. Белезникаво до сиво. Миризмата може да е неопределена или слаба и неприятна (подобна на амоняк или риба). Вкусът е неопределен.

Спори Спорите са елиптични и с размери 15-19 х 10-13 μm.

Местообитание Гъбата расте в разнообразни широколистни, иглолистни и смесени гори. Плододава поединично или на малки групи от края на пролетта до есента. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Съществува противоречива информация дали този и други видове от семейство Helvellaceae са ядливи. Според някои автори Helvella lacunosa е ядлива гъба с ниско качество и желателно след термична обработка (Източници: №1,2,5,7,8,10) В изследване на Andary и колеги е установено съдържание на гиромитрин в H. lacunosa. (Източник: Variations of Monomethylhydrazine Content in Gyromitra esculenta, Andary et al., Mycologia, 1985)

Сходни видове На тази страница видът Helvella lacunosa (Сиво-черна бучка) е представен в широк смисъл и е възможно описанието и снимките всъщност да обхващат няколко вида. В серия от научни публикации и проведени филогенетични анализи Skrede и колеги затвърдиха факта, че гъбата, широко известна с името H. lacunosa, е комплекс в който се крият повече видове. На база на получените данни те реабилитираха някои стари имена (Helvella nigra, Helvella sulcata) и също създадоха нови имена за видове от този комплекс, но изследванията им бяха фокусирани почти изцяло върху колекции събрани в северна Европа и Испания. Тъй като на този етап плодните тела на отделни видове от комплекса са трудни до невъзможни за разграничаване без ДНК тест, ние се придържаме към класическата концепция за H. lacunosa: Helvella със сива до черна, нагъната шапка и набраздено пънче.

Helvella phlebophora (Набраздена бучка) с миниатюрен размер има полукълбовидна шапка, чиято долна повърхност има добре развити ребра. Ръбът на шапката не се допира до пънчето. Сред новите видове описани от Skrede и колеги с подобна форма на шапката са Helvella phlebophoroides и Helvella queletiana.

Helvella fusca (Кафява бучка) има кафява шапка и расте единствено под тополи през пролетта.

Helvella crispa (Белезникава бучка) има белезникава шапка с ръб извит навън и бяло, силно оребрено пънче. Различава се от светли екземпляри на H. lacunosa по мъхестата долна повърхност на шапката.

В средиземноморски местообитания растат няколко близки вида, като Helvella juniperi, Helvella semiobruta, Helvella helvellula, Helvella iberica и Helvella inexpectata.

Helvella atra (Черна бучка) за разлика от H. lacunosa и останалите видове споменати по-горе има ненабраздено пънче. Този вид има черна, седловидна шапка. Skrede и колеги обаче използват името Helvella fallax за него и наричат H. atra отделен вид с набраздено пънче от комплекса на H. lacunosa.

Допълнителна информация: