Hygrophorus eburneus (Bull.) Fr.
семейство Hygrophoraceae

У нас Седефена гъба, Бяла седефена гъба, Снежанка.

По света Ivory woodwax (английски), Hygrophore blanc d’ivoire (френски), Elfenbeinschneckling (немски), Гигрофор желтовато-белый (руски).

Шапка Полукълбовидна или изпъкнала. Чисто бяла, но понякога с бледокремаво петно в центъра. Слузеста и лъскава. Ръбът е подвит отначало, по-късно се изправя. Диаметър до 8 cm. Не реагира с разтвор на калиева основа (KOH).

Ламели Чисто бели. Редки и сравнително дебели. Низбягващи или прираснали.

Пънче Цилиндрично, изтъняващо и извито близо до основата. Бяло. Покрито с дребни бели зрънца в горната част и слуз в долната. При засушаване е сухо. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, плътно. Не променя цвета си. Миризмата е слаба и приятна и може да напомни за мандаринови кори. Няма определен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 8-9 х 5-6 μm.

Местообитание Широколистни гори, с бук (Fagus). Плододава през есента, поединично или на групи. Често плодните тела са скрити под дълбока шума.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,7,9,13)

Сходни видове Може да се сбърка с други видове Hygrophorus с бели плодни тела. Важен белег е наличието на слуз по пънчето, както е при H. eburneus.

Сред видовете със слузести пънчета има няколко вида.

• Hygrophorus cossus расте в дъбови гори (Quercus). Някои автори споменават, че се отличава с изразена и неприятна миризма подобна на тази, излъчена от ларвите на пеперудата Cossus cossus. Други я сравняват с тази на кози.
• Hygrophorus discoxanthus се различава по това, че ръба на шапката почервенява при развитите гъби. Има оранжева реакция с калиева основа. Расте в букови гори.
• Hygrophorus gliocyclus има пънче със слузест пръстен близо до нивото на ламелите.
• Hygrophorus hedrychii има бледорозови ламели и расте с брези (Betula).

Следващите видове също могат да се сбъркат. Всички те имат сравнително сухи пънчета.

• Hygrophorus chrysodon (Златистозърнеста седефенка) има яркожълти власинки по ръба на шапката и пънчето.
• Някои видове имат розови ламели. Hygrophorus karstenii, Hygrophorus piceae и Hygrophorus melizeus имат розови ламели и растат под иглолистни дървета.
• Hygrophorus penarius е вид с по-едри плодни тела. Има сравнително късо пънче със суха повърхност, която често е накъсана близо до основата. Расте в широколистни гори с варовити почви.

През есента, когато плододава H. eburneus, също се срещат видове Clitocybe (Орешарки), сред които Clitocybe rivulosa (Бяла отровна орешарка), Clitocybe phyllophila (Заскрежена орешарка), Clitocybe candicans и други. Те също имат бели шапки и низбягващи или прираснали ламели. При тях отсъстват зрънца в горната част на пънчето – един белег, който е типичен и добре изразен при много видове Hygrophorus, включително H. eburneus.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Януари, 2021 г.

Върни до горе