Inonotus obliquus (Ach. ex Pers.) Pilát
семейство Hymenochaetaceae

У нас Чага.

По света Chaga, Birch conk, Clinker polypore (английски), Чага, Березовый гриб, Трутовик скошенный (руски).

Чагата е многогодишна гъба. Тя се заселва в стволовете на брези (Betula), но и на други широколистни дървета, като търси пукнатини и наранявания в кората. След няколко години мицелът разбутва кората и формира черните образувания, които наричаме чага. Безплодният нарастък с неправилна форма и с вид на буца черни въглища е показан в снимките на тази страница. Тези нарастъци се развиват в продължение на 10-15 години и могат да достигнат размери до 50 cm в диаметър и тегло до 5 kg. Под черната напукана повърхност гъбата е с кехлибарен цвят и изсветлява в посока към дървото. В сърцевината има по-мека жълтеникава материя, наподобяваща прогнила дървесина. Чагата е много твърда и не може да бъде отделена от дървото с голи ръце, но в сухо време става чуплива. Няма мирис, а вкусът й е леко нагарчащ.

Плодно тяло Спорообразуващото плодно тяло на гъбата е кафява маса с дебелина до 5 mm и тръбички, която се образува под кората на мъртви и повалени дървета през лятото и есента.

Спорите Широко елипсовидни до овални, с размери 9-10 х 5.5-6.5 μm.

Местообитание Чагата е разпространена навсякъде, където има брези, предимно в северното полукълбо – Азия, Европа и Северна Америка. Тъй като обича по-хладен климат, у нас тя се среща само във високите части на планините – там където има естествени находища на бреза (Betula). По-рядко чагата се среща и по други широколистни дървета – бук (Fagus), бряст (Ulmus), елша (Alnus), офика (Sorbus).

Коментар В днешно време чагата е придобила широка популярност по целия свят поради лечебните й свойства. Славянските народи я използват в народната медицина още от 16 век за лечение на ракови заболявания, гастрит, язва и туберколоза. През 1968 г. съветският писател Александър Солженицин издава книгата си „Раково отделение”, в която твърди, че се е излекувал от рак на стомаха  благодарение на чагата. В последните години  научни изследвания, проведени в Япония, Китай, Южна Корея, Финландия и Русия, са изолирали някои от химическите вещества, отговорни за лечебните и свойства. Чагата съдържа инотодиол, бетулинова киселина, бета-Д-глюкани (вид полизахариди), манган, птерини и други биологично-активни вещества, които подпомагат лечението на редица заболявания и повишават защитните сили на организма. Традиционно, чагата се суши и мели на фин прах, от който се вари напитка, много подобна на черен чай. За медицински цели обаче са разработени много по-сложни процеси на екстракция с цел да се извлекат повече от био-активните вещества.

(Източник: №14 – Лечебните гъби на България, автор Владимир Въжаров.)

Текста подготви В. Занев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Май, 2014

Върни до горе