Lactarius acerrimus Britzelm.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Two-spored milkcap (английски), Lactaire très âcre, Lactaire à lames interveinées (френски), Queraderiger Milchling (немски), Млечник острейший (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска с вдлъбнатина в центъра или фуниевидна. Често с несиметрична форма. Светлоохрена или охрена, със слабо изразена зонираност, понякога допълнена от кръгли петънца. Повърхността гладка и суха или лепкава. Ръбът отначало подвит, по-късно изправен. Диаметър до 12 cm, но повечето достигат по-малки размери.

Ламели Отначало кремаво-розови, по-късно бледоохрени. Сравнително дебели и редки или умерено гъсти, с множество разклонения и изкривявания. Прираснали или низбягващи. При нараняване отделят бяло мляко.

Пънче Цилиндрично. Често късо, разположено странично спрямо центъра на шапката или слабо развито. В горната част белезникаво до бледорозово, надолу с цвета на шапката. Повърхността е гладка и суха. Височина до 5 cm.

Месо Белезникаво, плътно и твърдо, с тенденция да става кухо в пънчето. С приятна миризма и лютив вкус.

Спори Споровият прашец е бледорозово-жълтеникав. Спорите са с размери 10-14 х 8.5-11 μm.

Местообитание Широколистни гори, като образува микориза с дъбове (Quercus). Плододава поединично или на малки групи. Сезон – люто и есен. Широко разпространен вид, но не във всички гори се наблюдава. Вероятно е рядък.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius acerrimus се разпознава лесно благодарение на необичайно разклонените и розовеещи ламели, късото и често недоразвито пънче, лютивия вкус и местообитанието. Нужно е също да се отбележи, че ако се разгледа под микроскоп, този вид притежава двуспорови базидии, за разлика от много видове млечници с четириспорови базидии.

В дъбови гори се откриват още няколко подобни млечници с лютив вкус.

• Жълтеещата млечница (Lactarius chrysorrheus) има бяло мляко, което пожълтява скоро след отделянето.
• Зонираната млечница (Lactarius zonarius) има голяма, жълтеникава шапка с изразена зонираност, почти напълно неразклонени ламели и пънче с кръгли петна.
• Lactarius evosmus има жълтеникаво-охрена шапка с по-светла до белезникава периферия, почти напълно неразклонени ламели и пънче без кръгли петна.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе