Amanita vittadinii (Moretti) Vittad.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
У нас Едролюспеста мухоморка, Витадиниева мухоморка.
По света Barefoot Amanita (английски), Amanite de Vittadini (френски), Schuppenstieliger Wulstling (немски), Мухомор Виттадини (руски).
Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Бяла, понякога бледокремава при остаряване. Покрита с многобройни люспести брадавици, които са сравнително трайни, на цвят отначало бели, по-късно сивкави или кафеникави. Ръбът е накъсан, ненабразден и слабо провиснал. Диаметър до 15 cm.
Ламели Бели, по-късно кремави, гъсти и несраснали с пънчето.
Пънче Цилиндрично, но в основата изтъняващо, с пръстен. Бяло до кремаво, потъмнява при остаряване. Над пръстена пънчето е гладко. Под него и до основата пънчето е нагъсто покрито с повдигнати люспи. Височина до 15 cm.
Пръстен Широк, увиснал. Горната повърхност е гладка. Долната повърхност е покрита с брадавици, понякога подредени като зъбите в зъбно колело.
Волва Неясно разграничена от люспите покриващи долната част на пънчето.
Месо Бяло, плътно и дебело. Няма особени миризма и вкус.
Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 12-13.5 х 7.5-8.5 μm.
Местообитание Тревни площи в низините, включително пасища, овощни градини и паркове. Характерно за вида е, че не образува микориза с дървесни видове и съответно няма пристрастие към горски местообитания. Почти всички останали видове мухоморки (Amanita) са микоризни. Видът е разпространен в южните страни на Европа, включително и в България. Макар че не е често срещан вид, у нас е широко разпространен. Плододава поединично или на групи, от пролетта до есента.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)
Коментар Информация за ядливостта на тази мухоморка е оскъдна и понякога противоречива. Според Roberto Galli (Le Amanite, 2001) тя е ядлива след подходящ начин на приготовление. Различни други източници я определят като ядлива, като неядлива и дори като отровна. (Източници: №1,9,15, Funghiitaliani.it, MycoDB.fr) Препоръчваме да не се събира за консумация.
Сходни видове Amanita vittadinii се разпознава лесно поради характерното местообитание, шапката покрита с брадавици и люспестото пънче. Може да се сравни с близки видове като Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) и Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), които имат луковицовидно разширени основи на пънчетата и растат в горите или в близост до дървета.
Съществува и един вариетет, Amanita vittadinii var. codinae, понякога разглеждан и като отделен вид – Amanita codinae. Характеризира се с по-малки размери и по-едри люспи, които са кафяви и при най-младите гъби. Среща се в средиземноморски местообитания, обикновено в близост до вечнозелени видове дъб (Quercus).
Текста родготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.
Намирали сме я в Беласица и в Струмска долина, край село Каменица, и край село Ново Кономлади, последното находище е от Виктор Гащтаров
Намира се и в покрайнините на Благоевград по поляните край река Струма.
Такива гъби съм намирала в с. Горица, Поморийска община. Селцето се намира в ниските части на последните хълмове на Стара планина, на около 20 километра от морето. По мои наблюдения се появяват през ранно лято при влажно и топло време, като правят широки самодивски хора по ливади и полета. В случая са снимани в нашия двор, където има големи орехови дървета, които хвърлят хубава сянка. Под тях са снимани и тези гъби, растящи в радиус около два-три метра. Има ги обаче и по нивите, където няма сянка, но има високи треви в края на май и началото на юни и където също все още има остатъчна влага.
Намерени днес 22-06-2021 в парк в Бургас.
Срещнах някъде името Saproamanita vittdinii за тази гъба. Кое е коректното име в момента?
Намерена на 02.10.2022 г. в Централни софийски гробищен парк.
Намерена на 20.09.2024г. около гр.Стралджа Ямболско. Намерих доста екземпляри в хорца и индивидуално, също.