Едролюспеста мухоморка

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Amanita vittadinii (Moretti) Vittad.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Едролюспеста мухоморка, Витадиниева мухоморка.

По света Barefoot Amanita (английски), Amanite de Vittadini (френски), Schuppenstieliger Wulstling (немски), Мухомор Виттадини (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Бяла, понякога бледокремава при остаряване. Покрита с многобройни люспести брадавици, които са сравнително трайни, на цвят отначало бели, по-късно сивкави или кафеникави. Ръбът е накъсан, ненабразден и слабо провиснал. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, по-късно кремави, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично, но в основата изтъняващо, с пръстен. Бяло до кремаво, потъмнява при остаряване. Над пръстена пънчето е гладко. Под него и до основата пънчето е нагъсто покрито с повдигнати люспи. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал. Горната повърхност е гладка. Долната повърхност е покрита с брадавици, понякога подредени като зъбите в зъбно колело.

Волва Неясно разграничена от люспите покриващи долната част на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 12-13.5 х 7.5-8.5 μm.

Местообитание Тревни площи в низините, включително пасища, овощни градини и паркове. Характерно за вида е, че не образува микориза с дървесни видове и съответно няма пристрастие към горски местообитания. Почти всички останали видове мухоморки (Amanita) са микоризни. Видът е разпространен в южните страни на Европа, включително и в България. Макар че не е често срещан вид, у нас е широко разпространен. Плододава поединично или на групи, от пролетта до есента.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU).

Коментар Информация за ядливостта на тази мухоморка е оскъдна и понякога противоречива. Според Roberto Galli (Le Amanite, 2001) тя е ядлива след подходящ начин на приготовление. Различни други източници я определят като ядлива, като неядлива и дори като отровна. (Източници: №1,9,15, Funghiitaliani.it, MycoDB.fr) Препоръчваме да не се събира за консумация.

Сходни видове Amanita vittadinii се разпознава лесно поради характерното местообитание, шапката покрита с брадавици и люспестото пънче. Може да се сравни с близки видове като Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) и Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), които имат луковицовидно разширени основи на пънчетата и растат в горите или в близост до дървета.

Съществува и един вариетет, Amanita vittadinii var. codinae, понякога разглеждан и като отделен вид – Amanita codinae. Характеризира се с по-малки размери и по-едри люспи, които са кафяви и при най-младите гъби. Среща се в средиземноморски местообитания, обикновено в близост до вечнозелени видове дъб (Quercus).

Текста родготви П. Неделев.

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Шапката е покрита с множество люспести брадавици.

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Ламелите са бели до кремави.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млада Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Млада Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Разперените люспи опасващи пънчето като пръстени са характерни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Цветът на брадавиците варира от бял до сив, бежов или кафеникав.

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Ръбът на шапката виси свободен от ламелите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

 

 

 

 

 

 

 

 

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Едролюспести мухоморки (Amanita vittadinii). Видът расте на открити места и понякога образува самодивски кръгове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Февруари, 2020 г.

Върни до горе

3 коментара Едролюспеста мухоморка

  • Намирали сме я в Беласица и в Струмска долина, край село Каменица, и край село Ново Кономлади, последното находище е от Виктор Гащтаров

  • Krasimira Popovska

    Намира се и в покрайнините на Благоевград по поляните край река Струма.

  • Десислава Главева

    Такива гъби съм намирала в с. Горица, Поморийска община. Селцето се намира в ниските части на последните хълмове на Стара планина, на около 20 километра от морето. По мои наблюдения се появяват през ранно лято при влажно и топло време, като правят широки самодивски хора по ливади и полета. В случая са снимани в нашия двор, където има големи орехови дървета, които хвърлят хубава сянка. Под тях са снимани и тези гъби, растящи в радиус около два-три метра. Има ги обаче и по нивите, където няма сянка, но има високи треви в края на май и началото на юни и където също все още има остатъчна влага.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>