Amanita vittadinii (Moretti) Vittad.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Едролюспеста мухоморка, Витадиниева мухоморка.

По света Barefoot Amanita (английски), Amanite de Vittadini (френски), Schuppenstieliger Wulstling (немски), Мухомор Виттадини (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Бяла, понякога бледокремава при остаряване. Покрита с многобройни люспести брадавици, които са сравнително трайни, на цвят отначало бели, по-късно сивкави или кафеникави. Ръбът е накъсан, ненабразден и слабо провиснал. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, по-късно кремави, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично, но в основата изтъняващо, с пръстен. Бяло до кремаво, потъмнява при остаряване. Над пръстена пънчето е гладко. Под него и до основата пънчето е нагъсто покрито с повдигнати люспи. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал. Горната повърхност е гладка. Долната повърхност е покрита с брадавици, понякога подредени като зъбите в зъбно колело.

Волва Неясно разграничена от люспите покриващи долната част на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 12-13.5 х 7.5-8.5 μm.

Местообитание Тревни площи в низините, включително пасища, овощни градини и паркове. Характерно за вида е, че не образува микориза с дървесни видове и съответно няма пристрастие към горски местообитания. Почти всички останали видове мухоморки (Amanita) са микоризни. Видът е разпространен в южните страни на Европа, включително и в България. Макар че не е често срещан вид, у нас е широко разпространен. Плододава поединично или на групи, от пролетта до есента.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Информация за ядливостта на тази мухоморка е оскъдна и понякога противоречива. Според Roberto Galli (Le Amanite, 2001) тя е ядлива след подходящ начин на приготовление. Различни други източници я определят като ядлива, като неядлива и дори като отровна. (Източници: №1,9,15, Funghiitaliani.it, MycoDB.fr) Препоръчваме да не се събира за консумация.

Сходни видове Amanita vittadinii се разпознава лесно поради характерното местообитание, шапката покрита с брадавици и люспестото пънче. Може да се сравни с близки видове като Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) и Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), които имат луковицовидно разширени основи на пънчетата и растат в горите или в близост до дървета.

Съществува и един вариетет, Amanita vittadinii var. codinae, понякога разглеждан и като отделен вид – Amanita codinae. Характеризира се с по-малки размери и по-едри люспи, които са кафяви и при най-младите гъби. Среща се в средиземноморски местообитания, обикновено в близост до вечнозелени видове дъб (Quercus).

Текста родготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе