Lactarius badiosanguineus Kühner & Romagnesi
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Lactaire rouge sombre, Lactaire bai-sanguin (френски), Braunroter Milchling (немски), Груздь оранжевый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и накрая фуниевидна, често с ниска гърбица в центъра. Отначало тъмновинена, след това изсветлява до винено-червена, червено-кафява и оранжево-червена, но центъра й винаги остава по-тъмен. Повърхността е слабо набръчкана, суха и блестяща в свежо състояние. Ръбът отначало е слабо подвит и скоро се изправя. Диаметър до 6 cm.

Ламели Бледоохрени до охрени. Сравнително гъсти, прираснали до слабо низбягващи. При нараняване изтича бяло мляко.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно, оранжево-кафяво, гладко. Височина до 7 cm.

Месо Бледоохрено. Сравнително тънко и чупливо. Пънчето е кухо. Миризмата е неопределена или слабо неприятна. Вкусът е приятен, при по-дълъг престой може да се усети слаба лютивина.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-7 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори, често под смърчове (Picea), на влажни места покрай поточета. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове В своето местообитание Lactarius badiosanguineus е сравнително лесен вид за разпознаване, особено когато шапките са запазили тъмновинения цвят.

Lactarius aurantiacus (Оранжева млечница) има оранжева, еднообразно оцветена шапка.

Lactarius sphagneti (Сфагнова млечница) има оранжево-кафяви и сравнително по-бледи цветове и расте в мочурливи зони сред мъхове Sphagnum.

Lactarius rufus (Дъбарка) има кафява шапка и силно лютив вкус.

Lactarius camphoratus има оранжево-кафява или кафява шапка, винено-кафяво и потъмняващо с възрастта пънче и характерна ароматна миризма.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Ноември, 2024 г.

Върни до горе