Lactifluus volemus (Fr.) Kuntze s. l.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
синоним Lactarius volemus (Fr.) Fr.
У нас Хлебенка, Хлебна млечница, Суроватка, Просеник.
По света Fishy milkcap (английски), Vachette (френски), Brätling (немски), Подмолочник (руски).
Шапка Диаметър от 5 до 15 cm. Докато гъбата е млада, шапката е плоска, малко издигната в средата и със силно подвит навътре ръб, после става напълно равна, а в пълна възраст в средата е дълбоко вдлъбната. Ръбът е равен, понякога на едри къдри, но винаги малко или много подвит навътре. Кожицата е червеножълта, оранжевокафява, червенокафява, наподобява цвета на добре изпечен бял хляб. Често е напукана, суха, без блясък.
Ламели Гъсто поставени, нежни и бледожълти, до 1 cm широки, слизат по пънчето доста надолу; натиснати с пръст получават кафяви петна, които остават дълго време. Много крехки, лесно се чупят. От счупените ламели, както и от всичките части на гъбата, изтича обилно бял сладък сок, който много наподобява краве мляко. След известно време млякото засъхва и става лепкаво, постепенно придобива сиво-жълт цвят и намирисва на рибено масло.
Пънче Достига на височина от 5 до 15 cm и дебелина от 1 до 2 cm. То е пълно, твърдо, еднакво оцветено с шапката, но често по-светло от нея. При основата си е по-червенокафяво и коренчето му е малко извито на една страна.
Месо Бяло или бледо жълтеникаво, дебело, доста здраво, но чупливо; като застарее гъбата, месото й става жълтеникаво. Като се разчупи гъбата, от нея изтича обилно бяло мляко, което на вкус е сладко, особено когато тя е млада.
Спори Безцветни, с мрежесто-брадавичеста повърхност, с размери 8-10 х 7-9 μm. Споровият прашец е бял.
Местообитание Хлебната млечница расте в широколистните и в иглолистните гори в планински местности, под дъбове (Quercus), букове (Fagus), габъри (Carpinus), борове (Pinus) и смърчове (Picea). Предпочита местата с рядка сянка, но изисква влажна почва. Появява се през юни и расте до август, а при топла есен и по-късно. Расте на групи, но не се среща навсякъде в изобилно количество, някои местности са по-богати на хлебенки, а на други места тя се среща само единично или съвършено липсва.
Коментар Хлебната млечница е добра за пържене, цяла или на парчета, с масло, сол и др. прибавки. Трябва да се приготвя на силен огън за кратко време, защото при продължителна термична обработка става жилава. Лесно се суши, изсушена мирише на чирози. В някои страни я ядат сурова. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10).
Сходни видове Прилича на много други млечници, както ядливи, така и отровни, затова трябва да се обръща внимание на обилно отделящия се сладък, бял (впоследствие потъмняващ) млечен сок, както и на появяващата се след кратко време миризма на риба.
- Близък вид е Lactifluus rugatus, който се отличава с липсата на рибена миризма и по-нарядко разположени ламели. Видът е познат в средиземноморските страни.
- Lactarius fulvissimus понякога много прилича по външен вид на Хлебната млечница. Има по-малки плодни тела.
- Хлебната млечница прилича до известна степен и на Дъбарката (Lactarius rufus). Този вид се отличава с по-малки размери, ръждивокафяв цвят на шапката, наличие на остра гърбица като пъпка в средата на шапката и млечен сок с остър, горчиво-лютив вкус.
Молекулярно изследване на Lactifluus volemus в Европа откри, че под това име всъщност се крият няколко вида. Освен L. volemus те са Lactifluus oedematopus и Lactifluus subvolemus. (Източник: Putte, K., Nuytinck, J., De Crop, E., Verbeken, A. (2015). Lactifluus volemus in Europe: Three species in one – Revealed by a multilocus genealogical approach, Bayesian species delimitation and morphology. Fungal Biology. 120.
Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 26 Август, 2023 г.
Leave a Reply