Russula risigallina (Batsch) Sacc.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоними Russula chamaeleontina (Lasch) Fr., Russula lutea (Huds.) Gray

У нас Няма име.

По света Golden brittlegill (английски), Russule caméléon (френски), Wechselfarbige Täubling (немски), Сыроежка золотисто-жёлтая (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна до изпъкнала, по-късно плоска, с плитка вдлъбнатина в центъра. Розово-червеникава, розово-оранжева, розово-жълта, жълто-оранжева или яркожълта или комбинация от тези цветове, но понякога почти чисто бяла. Повърхността е гладка и суха или влажна. Ръбът е изправен, при стари екземпляри плитко набразден. Кожицата се обелва с лекота от цялата шапка. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало кремаво-жълтеникави, по-късно охреножълти. Не много гъсти, на места разклонени. Прираснали или частично прираснали. Чупливи при натиск.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. Бяло. Повърхността е гладка или неравномерна. Височина до 7 cm.

Месо Бяло. Крехко, меко и чупливо, в шапката – тънко, в пънчето – шуплесто. С плодова миризма. Вкусът е приятен.

Спори Споровият прашец е тъмноохрен. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-7 μm. Орнаментирани са с шипчета. Омреженост почти напълно отсъства.

Местообитание Широколистни гори и рядко в иглолистни гори. Плододава поединично или на групи от края на пролетта до есента, но най-обилно в началото на сезона. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба, но слабо позната.

Сходни видове Russula risigallina е малка гълъбка с тънко пънче, розово-оранжева червена шапка, лесно обелваща се кожица, шуплеста сърцевина в пънчето, нелютив вкус и сравнително тъмен цвят на споровия прашец. Цветът на шапката варира и екземпляри с чисто жълти шапки могат да се сбъркат с един близък вид — Russula vitellina (= R. acetolens). Този вид се отличава с изцяло жълта, леплива шапка и по-различна миризма, подобна на оцет, засилваща се при застаряване.

Russula roseicolor е гъба с подобно оцветяване на шапката, но има малко по-едър размер и по-дебело месо. Има бяло пънче с жълто-охрени петна при застаряване и разширение в горната част, под ламелите. Расте в широколистни гори.

Russula roseipes показва същите цветове и изменчивост. Пънчето е бяло, но често частично обагрено розово. Месото е по-плътно и отделя йодова миризма в основата. Този вид расте в асоциация с борове.

Russula laeta има малко по-едър размер и по-плътно пънче. Този вид и R. risigallina имат много сходни белези, но с помощта на микроскоп се различават по отношение структурата на пилеипелиса.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Март, 2025 г.

Върни до горе